Времето за нас е спряло. Защо ли въобще е създадено? За да има нещо, което да идва, да се случва и да отминава? Може би... Сега обаче, просто е спряло. Потънал съм в дълбочината на Твоето Същество и се оглеждам като в Огледало! Какво ви...

Пристъпвам аз пред Твоя Трон,
пред Огнения Трон на Любовта,
а Светлина отвсякъде струи!

Без дъх оставам, когато те видя!
Без дъх оставам, когато си с мен!
Без дъх оставам, когато се любим!

Не ще те моля за пощада,
забий камата си докрая
и без това сърцето ми кърви!

Музика извираща в душите ни,
песен бликаща в сърцата ни,
танца раждащ се в телата ни!

 
 
Едно дете звездите гледа,

 
Ти идваш тихо във нощта ми
пристъпваш леко в тъмнината,

Изпращам птицата на Любовта си
да полети на слънчеви криле
и с трепет нежен да докосне

Душата Ти сияе с изящна Светлина,
целуната с любов от ангел
пристъпващ тихо във нощта!

                                  Към Теб пристъпвам като в Храм,
Олтар е нашата Любов,
Иконите са Твоят образ съкровен,

Сърцето ми е късчета от цветна Светлина,
разпръснат пъзел в Красотата на Света !
Сърцето ми е нежност и извечна Доброта,

Навлез във себе си,
търси във същността си.
И виж сърцето ти какво говори!

     Мистика беше шантав човек. Много шантав. Направо му хлопаше дъската, но имаше и някои екстри: лекуваше с енергия от разстояние, можеше да накара и най-върлия си враг да се разтопи от кеф в негово присъствие, предвиждаше хората до...

     Тя очароваше. Очароваше така, че никой повече не можеше да я забрави през целия си останал живот. И мъже и жени. Правеше го обаче, когато искаше, не беше за всеки. Омайваше определени хора, при определени ситуации. Все пак тя беше...

Трудно е понякога да кажеш: „Сбогом!“,
но не чакай нищо друго и не се бави,
днес една врата със трясък се затваря,