Тя очароваше. Очароваше така, че никой повече не можеше да я забрави през целия си останал живот. И мъже и жени. Правеше го обаче, когато искаше, не беше за всеки. Омайваше определени хора, при определени ситуации. Все пак тя беше рептилия. Какво ли означаваше това? Същество по-прекрасно от всички, но с една особеност- владееше неподозирани сили и възможности, плод на многомилионна еволюция тук на Земята. Колко наивни и високомерни бяха всички хора, като си мислеха, че те са венеца на земната еволюция и въобще на Сътворението. Рептилите бяха първото коренно население, преживяха дори Ледниковия период, надживяха динозаврите и макар да бяха от едно котило те се развиха до неподозирани висоти дори за Сътворението.Сега бяха като хората, но с някои особености: имаха собствено виждане за живота, бяха напълно самостоятелни, непобедими от хората и имаха очи с цепка, като на котките, но само като се развълнуваха силно от нещо. Знаеха какво могат и какво искат, а искаха да живеят като аристократите на Земята каквито и бяха. Можеха го и го правеха без да се замислят, като това да се диша непрекъснато. Та рептилията за която става дума не отстъпваше на своите братя и сестри по нищо, напротив беше по красива и чаровна от много други. Единствения и проблем, но само на моменти беше, че я влечаха високоенергийни Земни мъже. Обичаше да си играе с тях, както котката с мишки. Забавляваше я това, че нейния чар отваряше в тях нещо, което мъжете наричаха Любов. Наивници, това си беше желание за най-обикновен секс. Да секс, съпроводен с невероятни за хората усещания, все пак Тя беше Господарката на Играта и владееше чувствата и мислите им денонощно. Забавляваше се, но когато и омръзнеше правеше напук на въпросния индивид и го слагаше на мястото му, все пак той не е венеца на Земната еволюция. През живота си имаше и няколко слабости спрямо определени мъже, но те бяха двама, опс, не трима. Забрави най-интересния от тях- мистика. Той беше най-интересния всъщност, най-енергийният и най-всеотдайният. При него наистина имаше нещо от истинската любов, е наченки някакви, но за човек това си беше уникално. И Тя също се влюби в него. Беше Необичайно и Лудо, Рептилия влюбена в Човек! Е той имаше ценно качество, Тя пък беше върха на Земната Еволюция и всичко беше страхотно. Заредиха се дни, седмици, месеци и години на тяхната безумна връзка. Ревнуваха се от другите неимоверно, привличаха се както се привличат противоположностите, за да се отблъснат след това с огромна сила, не вярвайки, че може да са заедно все още. Бяха толкова различни и така се търсеха и обичаха като , че идваше края на Света. А той наистина идваше. Поне на този свят, който хората искаха и помнеха. Идваше Нов неподозиран като енергия, вибрация и възможности Свят, в който нямаше значение, кой какво е: рептилия, човек, илюминат,извънземен, важното беше да е с подходящите вибрации и нагласа за живот, да Обича и да бъде Обичан, да е толерантен и позитивен с другите, да помага и да бъде част от цялото: „Хомо Гещалт“ т.е. част от единния организъм на Сътворението.

Следва...

С интерес ще прочета продължението.
Лека вечер!

То е готово, но утре ще го кача. Така като гледам се оформя и ново продължение.

защо не опишеш и другата му....

Нужно ли е да дърпаме черния за опашката. Аз лично не мисля, достатъчно го правех преди години, няма смисъл от това. А който не влезе в крачка си е за негова сметка, такъв е живота уви, пак прекалено меко се отнесоха с нас до сега, имаше шанса да ни дръпнат шалтера завинаги, слава Богу размина се!