Ще те любя без да те докосвам!
С погледа си нежно ще те галя,
със дъха ръцете ти ще милвам,

Не ме задържай
с празни обещания,
стените вече рухнаха,

/Ти и аз/
Искам те,
какво пък толкова!

Съдбата през тебе погледнах в очите,
над нас мамещо, тръпно, зовяха звездите,
небето разтваряше жадно, своята бездна,

Най-напред,
прелюбодействах със себе си,
за да се съглася да дойда на Земята

Ако попитате Вие,
за Истина тук,
и за Живота,

С морски дъх ухаеха косите ти
а устните, на цъфнала липа,
как някак си, съвсем случайно,