Надбягвам се със мълнии
и луди ветрове,
сред пръските дъждовни,

Защо сърцето ми е хвърлена монета,
върху паважа кален след дъжда,
със номинал деноминиран непревзето,

Когато орлите умират,
умират сами
и горе високо,

Защо ли Слънцето обърна се с гърба си
и скри лицето си от мен?
Защо Луната суетливо се навъси?

 Тя се любеше Невероятно! Всеки път! Уникално и Неповторимо, импровизирайки, като един музикален Виртуоз! Беше чувствителна и нежна, страстна и дива. Състоянията и се редуваха по неузнаваем начин и никога не можеше да се разбере, кое от ...

Тази Любов не е от тук,
нито е дошла от мъглявините,
тя долетя тихо, без звук

Пеперудата,
кой ли може да я има?
Може би е Вятърът,

Да, изведнъж се сепвам,
сякаш съм задрямал. 
А заедно сме с Теб един във друг,