Още веднъж Тя беше на ръбчето. За кой ли път! Не можеше, а и не искаше да ги брои. Той я довеждаше до там постепенно, с много нежност и любов, ласка след ласка, целувка след целувка. Енергията на любовта я завладяваше миг с...

Ако ненадейно утре аз умра,
ще заплачат тихичко звездите,
своят звезден прах навред,

Няма тъжна Любов,
има светли простори,
само вечна Любов,

Благодаря Ви Приятели мои!
Любов Ви изпращам Сега, 
Светлина и сетна Мечта! 

Всичко което искам си Ти...,
да полетим във светли Небеса,
Благословени Звездни птици!

             С мен ли си Любов моя?... Защо ли питам?... Въпросът ми трябваше да бъде зададен някога, много отдавна. Сега вече е излишен. Може би исках да те попитам. Ще Пребъдем ли заедно с теб във Вечността?... Кой ли може да каже?... ...