Вечерта, очакващо настръхнала,
в кожата на наранена близост
от искрящите, разпалени звезди!

        Тя стоеше до прозореца и пушеше. На фона на смрачаващото се небе изглеждаше красива, с разпуснати коси и нежни извивки на фигурата, почти като момиче. Но защо ли така жадно смучеше цигарата? Та току що беше изживяла няколко експл...

Защо ли Любовта ми се отрони,
защо разплака кадифеното Небе,
защо очите ми към Тебе полетяха

Ще идвам тихо, нощем във съня ти,
като Хранител Ангел ще съм твой,
ще влизам в него с леки стъпки,

Нощта безмълвно ме повика,
сред лумналите пламъци-звезди
и без да мисля аз откликнах,