Защо ли Слънцето обърна се с гърба си
и скри лицето си от мен?
Защо Луната суетливо се навъси?

 Тя се любеше Невероятно! Всеки път! Уникално и Неповторимо, импровизирайки, като един музикален Виртуоз! Беше чувствителна и нежна, страстна и дива. Състоянията и се редуваха по неузнаваем начин и никога не можеше да се разбере, кое от ...

Тази Любов не е от тук,
нито е дошла от мъглявините,
тя долетя тихо, без звук

Пеперудата,
кой ли може да я има?
Може би е Вятърът,

Да, изведнъж се сепвам,
сякаш съм задрямал. 
А заедно сме с Теб един във друг,

Ти Си Дъх,
Живот и Светлина,
Ти Си Лъх

Тишината в мен 
е слънцето което огрява
дните ми.

                    На Моята Любима
Розата на твоето присъствие
ухае с цветовете си!

Излъжи ме Любима, че не си била ти с друг,
и така аз ще знам- Ти Обичаш ме още,
излъжи ме Любима, че съм само твоя съпруг

Понякога като, че всичко се разпада в ръцете ти,
остават прах и спомени- разкъсано небе.
Понякога е тежко да надмогнеш себе си

Извървях дълъг път
за да мога в непрогледния мрак
да се срещна отново със себе си.

Всеки ден със Теб е Празник,
лъх ухание от пролетта,
с тръпката на радостта.

Красива си като сълза в очите на девица,
пролята с тръпката на първата любов,
красива си като летяща във небето птица,

Сред нощтната гирляндна светлина,
на звездния копнежен Зов
и сред изгарящата Пустота

 Понякога изгарям в нежна Пустота,
остава само цветето на моето Сърце,
понякога съм ярка, жива Светлина