Отварям леко храма на сърцето ти,
навлизам там със свойта тишина,
прегръщам красотата на душата ти 

Толкова си нежна!
Лек ветрец полъхнал в лицето.
Толкова си крехка!

Падат есенни листа, 
тихо в моята душа. 
Лятото бях дъб зелен,

В прегръдките ми мъжки те очаквам,
теб крехка, чиста, свята красота,
с ръцете ми, окъпани от светлина

 „Действителността надминава всяка фантазия.“
Марк Твен
По действителен случай.

Този град е отрупан със спомени,
на милиони човешки сърца,
този свят е запален от огъня

Обичам те, но ти почакай,
това ще е във друг живот, 
обичам те, не ме очаквай,