Постинг
07.02.2013 20:34 -
ПОНЯКОГА...
Понякога като, че всичко се разпада в ръцете ти,
остават прах и спомени- разкъсано небе.
Понякога е тежко да надмогнеш себе си
и съвършената Любов е плачещо дете.
Понякога е трудно да намериш Пътя си,
затрупан от безбройни оправдания.
Понякога Светът от Бурите навъсен е
и става сякаш твое наказание.
Понякога и Слънцето във тебе е пожар
и повече за тебе, не e дар богат.
Понякога Сърцето ти е виеща китара,
с лирично-нежен, присладникав аромат.
Понякога в Душата сякаш нещо къса се
и няма как да бъдеш Вечно млад!
остават прах и спомени- разкъсано небе.
Понякога е тежко да надмогнеш себе си
и съвършената Любов е плачещо дете.
Понякога е трудно да намериш Пътя си,
затрупан от безбройни оправдания.
Понякога Светът от Бурите навъсен е
и става сякаш твое наказание.
Понякога и Слънцето във тебе е пожар
и повече за тебе, не e дар богат.
Понякога Сърцето ти е виеща китара,
с лирично-нежен, присладникав аромат.
Понякога в Душата сякаш нещо къса се
и няма как да бъдеш Вечно млад!
Няма коментари
Търсене
