Със теб били сме в други Светове ,
проникнати от мрежи Светлина,
безплътни, нежно сътворени,

 
Усещаш ли живота ми,че истински принадлежи ти
и как трепти сърцето ми за тебе всеки миг!

 
Не знам дали Вселената за теб тъжи,
но моята отдавна с трепет те очаква.

Нежен е дъхът опалов на необятната ни нощ
и ласките валят в палитрата на пролетна дъга.
Танцуват нашите тела във салса на страстта,

Със полъха на твойта нежност
във мен настъпва пролетта,
цветя цъфтят от твойте ласки,

Отново Любовта към теб е птица,
летяща със изпъстрени криле,
отново ти за мен си ясната Зорница,

Като цветче усмихнато в тревите,
във мен разцъфва Любовта,
като звезда, най-ярка сред звездите,

Във тъмнината нежно-теменужена
ме вика твойта цветна топлина,
под рамката прозоречна, охлузена,

Отиваш си от мен в нощта
и ето, че душата ми настръхва.
„Кога ще се завърне Тя?“

Ти  живееш сякаш в друго измерение-
без тревоги, мечти, печал и радост,
в твоя прозорец е вечно движение,

Пристъпвам в здрача, искам Теб
и търся нежната ти близост.
Уханието на дъхавите ти коси

        Искряща, нежна, снежна белота! Цялата земя е затрупана с бисер. И не само тя, а и всичко друго наоколо. Просто като в детска приказка. Дърветата протягат своите криви, посипани със сняг ръце, сякаш за да ме спрат. Приличат ми на ...

Тази  нощ  за нас е необятна,
със милувки цветна топлина,
 претворени във Любов сърца!

Във всеки истински мъж живее,
по едно малко, немирно момче,
във всеки истински мъж се смее,

                                                                                     По идея от „Сталкер“
                              на  А. И Б. Стругацки
Бавно чезне денят,