Любов, 
пред Теб пристъпвам като в Храм
и в трепет нежен коленича!

Аз Ангел съм дошъл от Небесата, 
за да изтрия вашите сълзи, 
аз Ангел съм, на Бог ръката-

Да умреш по-добре е, когато си млад,
като птица прекрасна, запяла на пролет,
ние всички умираме винаги млади,

Някога беше ти мойто момиче,
някога беше ти моя съдба!
Някога двамата с тебе лудувахме, 

Всеки от ветровете
ще те отведе у дома,
само разпери криле

Пробуден в ширналата песен на деня,
от Слънцето погален с ласкава ръка,
изгубвам се в мънистеното синьо на небето,

На крила от мрежа светлини,
ще те взема тази нощ Любима,
сред разцъфнали във небеса звезди,