Открих те сред милиардната съдба,
теб, нежна, крехка Красота!
Любов, изправила ме на ръба,

Твойто днес e в мен, 
мойто днес e в теб, 
винаги едно, били сме,

Ти Казваш ми, 
че няма време вече
и трябва да живеем!

Мълчанието ми,
по-силно е от всичко!...
Защо мълча ли?...

      Тя се появи в едно кокетно, българско селце, разположено в покрайнините на Стара планина,  близо до столицата. Бяхме тръгнали няколко приятели, да погледаме места сред природата, красиви къщи и да се поразсеем, след тежката работна...

Щом видя те,
разпервам си крилата.
Ела Любов,

    Дъхът ми твой е,... нима не го усещаш! С цялата си любов те Благославям, защото ти го заслужаваш! Болката по теб ме изгаря, буди ме, прави невъзможното...Ти Птицо на моето Сътворение, която стоеше на ръката ми, която можех да докосна...

Денят ми твой е, а нощта е моя!
В "съня" си, някак си съм по-свободен!
Разкривам същностното, златните съкровища,

 /моето верую/
Отдавна скъсах аз последния билет,
пътувам вече гратис през нощта,