Потъвам в нежността ти,
под миглите стаена,
нахлувам в утринта ти,

 
Нощта обгръща ме със кадифе
и звездния пулсиращ кош,

Възседнал свойта колесница
Ра идва сякаш от звездите,
струи Небесен Огън-птица

 
Не искам повече да крия Любовта си,
да се преструвам, че съм безразличен!

Почувствал ли си как ухае човешката Душа,
с недоловим, неземен аромат
и чувствал ли си се омаян,

Светът се разбужда тъй чист и красив,
разкършва плещите  засмян, мълчалив.
И пуква зората, здрачината редее,

Сред звездния всемир,
живее с вечен плам,
Небесен Богатир,

 
Минута ме дели, свещта пред мен догаря,
а аз съм вгледан в пламъка и ярък

 
С теб във космоса- „деца на светлината“,
разпознахме се от първи път.

На любовта си аз не мога да и кажа: - Спри!
Недей обича повече за днес!
На любовта не мога да и кажа: -Стой, недей люби,

 
Просто и двамата не бяха намерили подходящите си партньори.
Това да живеят отделно не продължи много дълго, след 3 месечен луд любовен роман, куп страстни и невероятно чувствени дни и нощи те се събраха окончателно под един покрив. И...

 
Опиянен съм от нашата „мокра“ любов!
Искряща Любов под дъждовните пръски,

 
С теб сме светли същества Любима,
светещи с цвета на Любовта,

 
Събуждам се със мисълта за теб и искам да летя.
Да полетя със теб във висините сини.

 
Ще бъда вечно твой Любим и твой Приятел,
опора здрава - не просто някакъв мечтател.