Съкровена, напоследък често се питам: Къде се скри от мен онова момиче, което при вида ми искреше като слънце, което, когато докосвах, се разтреперваше?! Което беше необуздано в ласките си и в това да ме държи за ръката, сякаш в следв...

Вече няма сълзи в очите, 
те пресъхнали са реки!
Вече няма и болка в сърцето, 

Небесна, не искам да загубя вълшебния шепот на Твоето Сърце, не искам да изчезне за мен, полъха на Твоята Душа! Не мога да си представя живота без Светлината на Духа ти! Знаеш, моят поглед. Знаеш, никой не Те вижда така! Нима би се лишил...

В Душата ми, докато Огънят гори,
аз жив съм и честит съм!
В очите ми, докато Светлина трепти,

         Съкровена, отново съм в преоценка на това, което се случва. В мен, в дълбочината на моето същество, в Пътя по който вървим. Знам, че съм Изпитван, Проверяван, не за това искам да говоря. Ще ти кажа кои сме. Някой би казал кои см...

       Мислех си, че те Имам, че си Моя, че ме Обичаш, че ме Искаш, така както аз Тебе! Усмихвам се на Наивността си! Кой може да има Вятъра,... Слънцето,... Дъжда,... Звездите...?! Това е само за момент, за миг! Но не е ли Мигът равен н...

 /Разказ Визия от миналото/  
Продължение на Едем- Градината  на Боговете
         Морският пясък блестеше като злато, както и кожата на Милена. Младата жена беше легнала на плажната ивица в крайморското градче Китен. Беше затворила очите ...