Понякога копнея по Неземната ти Красота,
която ме изгаря чак до болка,
понякога копнея за Слънчевите си Крила,

Накъде ли духат всички звездни ветрове,
откъде ли сутрин палят се слънцата,
накъде ли любовта, душата ми ще отведе

 /разказ/
    - Името ми е Странник! А твоето?- очите му потъваха в нейните и покълваха в сърцето и.
    - Евера. - нещо в него я интригуваше и я караше да се чувства така, сякаш предстояха вълнуващи мигове! Наистина беше странен.

Поглед, пропадам, магични очи
и сърцето мое за Тебе струи!
Глътка нежност, шепа любов 

           /разказ/
        Мони сдъвка набързо, подадения му залък хляб и погледна с благодарни, но все още жадни очи.
      - Еее, приятелю и аз искам още, но това е, което имаме за днес! Утре, ако е рекъл Господ, ще имаме повече!- Боя...

Заспивам и дано да се събудя,
от този тъй мизерен сън,
където всичко е заблуда