Докосвам Светлината ти, със моята
и вплитам я в ефирното ти тяло, 
аурата ти засиява нежно, приказно!

 
Стъпките ми към Теб са докосване,
до недоловимата Истина!

Извини ме, че си позволих да Те Обичам,
Теб Принцесата, аз Простия Слуга!
Извини ме, че сърцето ми по тебе тича,

Приближаването ми към теб е потъване,
в Небитието, в Нищото!
Защо ли съм тук, с теб, сега?

Просто е! 
Глътка от теб, 
ефирно, докосване!

     Най-напред скрих очакванията в гардероба. Закачих ги на една стара, дървена закачалка. Опънах ги като ненужно, вехто пране. Върху чашата ми са устните ти от червило, усмихват ми се някак загадъчно-закачливо. Целувам ги, но в тях ням...

        Тя се приближи към мен, сложи пръст на устните ми и тихо промълви: "Не изричай нищо, усещам какво ми казваш. Сърцето ти говори вместо теб." 
Това беше Истина! Прегърнах я и тялото ми й предаде това, което исках. Тя отвърна и двама...

С теб съм,
знаеш го! 
С мен си, 

       Някога, един човек търсел непрекъснато разнообразие отвън. Ходел навсякъде и опитвал различни удоволствия и сетивни преживявания, но нямал никога насита. Това дотолкова обсебило неговата натура, че в един момент се отегчил от всич...

Пламтящи погледи
и трескави ръце,
горещи устни,

         В някои вечери, има нещо недоловимо-прекрасно, нещо поетично-вдъхновено, нещо магично-любовно! Сякаш Неговия Благослов се е разпрострял навсякъде, проникнал е абсолютно всичко, без изключение! В някои вечери ти идва да прегърнеш...

Тя е моята Молитва вечер, 
тя е и въздишка през нощта, 
тя е моят изгрев сутрин, 

Дори да те откъсна от Сърцето си,
аз няма как да те забравя
и няма как да те загубя,

Откакто свят светува си моето обичано ребро,
там близо до сърцето, което е почти едно
и затова със теб сме близки,... чак до болка

         Някога, много отдавна, в Древни времена, имаше едно Сияйно същество. То беше сътворено лично от Създателя на Всички и Всичко. Наречено бе Ангел. Другите същества му викаха Ангел Небесен. В същността си беше Любов и Светлина в Ед...