Косите ти са влажни на разсъмване,
полепнали със звездния прашец,
на хиляди разплакани звезди,

Говори ми, искам да те слушам,
твоят глас е музика прекрасна
и нашепва ми Любов и Свобода,

 
Сърцето ми е птица,
със слънчеви криле

Откъснаха Те от сърцето ми
и сложиха те в чужд букет,
Ти стана част от други стръкове,

Ловец на кратки мигове аз бях, 
моменти на отронена любов,
на късчета дихания вълшебни,

       
Тя беше моето Просветление! Когато някога Я видях, знаех, че е Тя! Разбрах и друго, че животът ми вече никога няма да е същия! Особено без Нея! Нещата бяха Прекрасни, но...нещо се обърка и...се разминахме! Опитах и живях много г...