Ти полъх си от други Светове,
във необятността на Свободата!
Ти Вечност си, за тебе няма смърт,

Откритата усмивка на нейното сърце,
прегърна тихо моята душа,
очите ѝ потънаха дълбоко в моето

Стъпките ти отекват в сърцето ми,
пътят нагоре е стълба от тях!
Твойто неземно, магическо цяло,

 Прегръщам те!
В тази прегръдка е всичко! В нея са любовта, благоговението, светлината, отдаването, нежността, копнежът, надеждите, мечтите и всичко, всичко което може да се срещне тук на тази Земя, но и там- отвъд "чертата", отвъд всяк...

Не мога да спя и не искам,
съзвездия греят над мене,
Земята е толкова близко

Ти знаеш ли какво е да летиш,
високо в сините простори?
Разбрал ли си какво е да гориш,

Любов съм,
истинна човечност, 
не самоцелно забавление, 

Нощта загърна ни със звездна дреха,
целуна ни със свойта тишина,
в тъмата си откри ни лунната пътека

Слагаме думите- примки, капани, 
някой човек във тях да се хване!
Пускаме думи куршуми, шрапнели,

Да дам, което имам в себе си- 
ще бъде само любовта!
Не искам да намесвам егото,

Аз съм твоята удобна любов,
като тънък чорап по крака ти,
като шалче около врата ти!

Пред тебе съм, лице в лице,
но и дълбоко в същността ти!
Прегърнал нежно твоята усмивка,

Очите ти са моето небе,
косите ти пък, топлият южняк,
ръцете ти са моите криле,