Светът се разбужда тъй чист и красив,
разкършва плещите  засмян, мълчалив.
И пуква зората, здрачината редее,
а Изтока в пурпур полека светлее.
И мигом препуска табун буйни коне,
а в тежки доспехи незнайни ездачи,
пришпорват ги твърдо в избрания път.
Струи светлината и лумва животът,
Светът се събужда тъй чист и щастлив!