Опиянен съм от нашата „мокра“ любов!

Искряща Любов под дъждовните пръски,

под пъстрия, весел, разперен чадър,

край блестящите очи на дъждовните локви.

Опиянен съм от твоите „мокри“ целувки,

под стичащи вадички със свежа вода

от твоите „мокри“ и страстни прекръдки

и сплетени пръсти във влажната ми коса.

Пред нас виж дъгата- красотата ефирна

да тичаме с тебе под нея да минем,

за да е все тъй млада и все тъй силна

и винаги в нас да е благословена,

Неземната ни „Мокра“, Безумна Любов!