Минута ме дели, свещта пред мен догаря,

а аз съм вгледан в пламъка и ярък

и твоят нежен образ в него виждам,

потрепва леко във прегръдката на мрака!

Не искам никога да спира да гори,

защото образа жадуван пак ще се изгуби,

а с него ще си иде и магията на Светлината!

Пращи свещта и кара ме да тръпна,

защо ли все така загубвам те не зная,

това съдба ли е или илюзия за нея!

В Молитва скръстил съм ръце горещи,

в Молитва за Любов и Обич Свята,

как искам да пребъдва тя в Сърцата,

в Душите ни до лудост, от други наранени!

Как искам да погаля аз децата Неродени,

от нашата Безумна и изпепелена младост!

Как искам да се спра до теб, да те прегърна,

да скрия да не видиш пак сълзите ми горчиви,

в косите ти уханно разпилени на мойте рамене!

Да те почуствам все тъй близка, все тъй млада,

каквато винаги в живота със мене си била

и да почерпя сила от твоята Невероятна нежност!

Да пия с шепи и от Любовта във теб Неземна,

за да се преродя отново - Феникс жив от пепелта,

да стана винаги какъвто бил съм, преди и след това!