Възседнал свойта колесница
Ра идва сякаш от звездите,
струи Небесен Огън-птица
и пъди по света мъглите.

И песен на поточе бистро,
отронва се със меден звън,
сълза планинска, дивно чиста,
оглежда се в лазура син.

Дъга изящна пъстроока,
се къпе в светлина лъчиста
и пламъка на Ра дълбоко,
като магия, утринта пречиства! 

Тази класика (и като тема!) ми допада...
Струва ми се, че тези които не могат да кажат нещо (нито как да го направят) започват да жонглират с фактология и да демонстрират познание....
На теб ти се отдава класиката! Поздрави!

Точно в такива стихове е силата ми. Всъщност то не е ново от 1994 година, но го редактирах сега. Благодаря за отзива!