Вечерта, поглъща ме със своя звезден прилив
и сенките, неумолимо гаснат под неоновия плащ!
Някъде, изгубено звучат мечти неосъществени!
Желания безброй, залутали се в непривичността
на времето, във крехкото дихание на вечността!...
Вечерта, обзема ме с изящната, пленяваща магия,
на хилядите, тръпнещи за истински живот сърца,
там някъде, в лилави коридори,... посипани с тъга!