Постинг
20.11.2022 19:36 -
НЕПРЕДИЗВИКАНО
Автор: ahair
Категория: Поезия
Прочетен: 3521 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.11.2022 19:39
Прочетен: 3521 Коментари: 0 Гласове:
6
Последна промяна: 20.11.2022 19:39
Опитваме се вече да живеем
със раните отворени във нас!
Опитваме се още да копнеем,
за глътка близост, в неуречен час!
И гледаме, защо ли към небето,
към слънцето и всичките звезди,
пак слагаме ръката на сърцето,
във порив сетен, да не ни боли!
Вървим по нишката опърпана,
животът сякаш вече не тежи
и няма прежното му дърпане,
събуждаме се рано, призори!
И питаме се, тук съм, но защо ли,
така наивно всичко изживях
и неусетно времето се изтърколи,
без капка свян, дори без грях!
Но винаги усещаме, дълбоко в нас,
как тихо, силно и уверено гори,
една искра, как ражда се един пегас
и как със него, готови сме да полетим!
със раните отворени във нас!
Опитваме се още да копнеем,
за глътка близост, в неуречен час!
И гледаме, защо ли към небето,
към слънцето и всичките звезди,
пак слагаме ръката на сърцето,
във порив сетен, да не ни боли!
Вървим по нишката опърпана,
животът сякаш вече не тежи
и няма прежното му дърпане,
събуждаме се рано, призори!
И питаме се, тук съм, но защо ли,
така наивно всичко изживях
и неусетно времето се изтърколи,
без капка свян, дори без грях!
Но винаги усещаме, дълбоко в нас,
как тихо, силно и уверено гори,
една искра, как ражда се един пегас
и как със него, готови сме да полетим!
Няма коментари
Търсене