Някога, Любовта ми към Теб, Любима моя, беше като лятна буря: необуздана, безумна, дива и страстна! Исках те, непрекъснато до себе си! Да мога да те докосвам, да те прегръщам силно, да целувам сочните ти устни, нежно, дълго и да те любя, бавно, до забрава! Треперех за теб, Моя Любов! Броях дните, часовете и минутите до следващата ни среща, която беше поредното Откровение, поредното магическото Сбъдване на Мечтите ми и поредното ефирно Съприкосновение до Уникалното ти Същество! Но с течение на времето, тя започна да се извисява. Лека, полека започнах да виждам все по-дълбоко в Душата ти, да се докосвам до Духа ти! Сливането ни започна да придобива друг смисъл, по-дълбок, по-свещен! Започнах да усещам Безкрайното, Безмерно съществуване на нашите два, съвсем различни Свята! Дъхът на Вечността обагри моето Същество и те видях Богиня, а себе си Бог! Достойни, една за друга две Могъщи, Съзидателни Индивидуалности! Постепенно Всичко Стана Едно, вече нямаше Две! Всъщност имаше и Две, но и Едно! Когато се Сливахме! А за това беше нужен само един Поглед или едно бегло Докосване или дори само мисълта за Теб! Тя се претворяваше в чувство, по-красиво и от най- прекрасната Земна представа! Сега те усещам където и да си, Прекрасна моя! Виждам, енергията ти, чувам Душата ти, живея с Духа ти! Благословена да си, във Вечността, Пробудо Моя!