Постинг
19.04.2016 20:45 -
ЗЛАТНИЯТ ДРАКОН И КРАСАВИЦАТА
/Приказка за пораснали деца/
Имало едно време един огнедишащ дракон. Той не бил обикновен дракон, не само защото бълвал огън, както правели много негови събратя, а и защото бил покрит целия с люспи от чисто злато. Ох, как го преследвали хората и искали да го убият заради златния му кожух. А и не само заради това. Драконът пазел едно несметно съкровище, наследено от дедите му, също дракони, в което имало злато, скъпоценни камъни, накити и различни безценни реликви, между които всякакви съдове и антики. Драконът бил достатъчно умен. Златната му броня много здрава, та устоявал упорито на мераците на преследващите го и не се давал да бъде убит.Това не можело да се каже обаче, за неговите побратими и посестрими дракони, които били по-обикновени и които постепенно били избити до крак от хората. Накрая останал само той - Златният огнедишащ дракон. Векове наред успявал да се съхрани, но бил много самотен и не щеш ли един ден, когато се справил с тълпа от заплашващи го хора, в ръцете му , т.е. в краката му попаднала една човешка книга, написана на десет езика. Нашият Огнен, в миг разбрал, че може да чете на всичките езици, но само с очила. Ще кажете:” Очила и дракон, ти пък съвсем ни взе за невежи?” Добре де, хванахте ме, това си го измислих, но да продължим нататък. Четенето на книги се превърнало в негова голяма страст, която прогонвала самотата му и той правел чести набези на различни библиотеки и книгохранилища. Разбира се, много внимавал да не издишва огън за да не ги унищожи, тъй като знаел, че те се палят много лесно от огнения му дъх. На няколко пъти, това за малко не му коствало дори живота, но Драконът- букинист, смело понасял ударите на хората и съдбата. Когато се приберял в леговището си, след поредния си набег, той с треперещи нокти разтварял поредните нови книги и четял ли четял с настървение, до последния им ред.
Един ден, съвсем случайно, попаднал на една много интересна за него книга с приказки. В нея той прочел, как една неземна красавица, заобичала един много космат и див звяр и от любовта и целувките й, той се превърнал в човек. Звярът бил омагьосан, а така девойката развалила магията. Сещате се, че тази приказка се казва „Красавицата и Звярът”. Приказката така развълнувала огнедишащия, че той неволно въздъхнал и изпепелил без да иска книгата. Съдържанието й обаче, толкова дълбоко се вкоренило в твърдата му драконова глава, че той решил да направи кастинг с награди, за да си избере красива невеста и да се ожени за нея. Целта му била, тя да свали проклятието от него и да го превърне отново в човек. Казано накратко, нашият Дракон си въобразил, че е омагьосан като Звяра и че в действителност е човек. За целта обявил невероятна награда за тази девойка, която му хареса и заживее с него, като жена с мъж! Това до някъде му изиграло много лоша шега, защото от всички кътчета на земята заприиждали девойки и жени, коя от коя по-прекрасни. Драконът се усетил, че е попрекалил със щедростта си, но нямало какво да се прави и заветния кастинг започнал, ден след ден, нощ след нощ и така цели три месеца! Накрая на третия месец, той си избрал една не толкова млада жена и не точно девица, но неземна красавица, с такива прекрасни и нежни очи, че като го погледнала, той силно потръпнал от погледа й, а всичките му златни люспи настръхнали! При това Драконът решил, че избавлението му е много близо и прибрал красавицата, за огромно съжаление на всички останали девици. Оженил се той за нея, въпреки че тя вече си имала мъж, но...затова по натам и зачакал часът на своето освобождение с голямо нетърпение. Хубавицата естествено не бързала с любовта си и с освобждаването на Дракона от каквото и да е проклятие, а се постарала в най- кратки срокове да опразни леговището от всичко ценно и да го прехвърли в своя истински дом, където я чакал истинският й, любим съпруг. Драконът в своята любов и залисия, угаждал на всичките й прищевки, а те повярвайте ми не били хич малко. Жената си била опитна и знаела какво иска! Определено, това не било да целува златния си съпруг, не заради друго, а за да не бъде изпепелена от страстта му! Така за по-малко от година, от съкровищата драконови не останал и един златен петак. Всичко сякаш се изпарило, под вещите ръце на красавицата. Само златните люспи на нашият влюбен все още си били на мястото.
Една вечер красивата съпруга на Дракона, била много нежна и внимателна с него. Направила му невероятна вечеря от един печен вол. Сипала му вино в огромен дървен бокал, тъй като златни вече нямало и така го омаяла с чара си, че нашият Огнедишащ пиел чаша след чаша и накрая...заспал непробудно. Събудил се след 3 дни със сериозен махмурлук и въобще не си спомнял какво през тях е ставало. Чувствал се обаче, някак странно лек и сърцето му лудо забило. Драконът си помислил, че вече е освободен от магията и проклятието и че е човек. Изтичал пъргаво към голямото стенно огледало в покоите си и погледнал в него. Това което видял, надминало всички негови очаквания! От отсрещната страна го гледало едно жалко, безформено чудовище, нещо средно между огромен гол охлюв и богомолка. Това си бил все той- Драконът, но без прекрасните си златни люспи! Красавицата го била приспала и ги махнала всичките. Естествено от нея и люспите нямало никаква следа. Досещате се къде било отишло всичко и така, нашият злочест герой седнал пред огледалото и горчиво заплакал с огромни, огнени сълзи, които изгорили и него и цялото му леговище. Така и не останало нищо, което да напомня както за съществуването на дракона , така и на драконите въобще, освен някакви приказки и разкази, които били толкова мъгляви и нереални, че не будели никакво доверие.
Скъпи ми читателю, както знаеш всяка приказка си има някаква поука. Нашата не прави изключение и тя е: „Никога не вярвай изцяло на книгите, особено на тези с приказките, слушай сърцето и разума си и най- важното не опитвай, неща които са безумни на собствения си гръб, каквото и да ти коства това!”
Имало едно време един огнедишащ дракон. Той не бил обикновен дракон, не само защото бълвал огън, както правели много негови събратя, а и защото бил покрит целия с люспи от чисто злато. Ох, как го преследвали хората и искали да го убият заради златния му кожух. А и не само заради това. Драконът пазел едно несметно съкровище, наследено от дедите му, също дракони, в което имало злато, скъпоценни камъни, накити и различни безценни реликви, между които всякакви съдове и антики. Драконът бил достатъчно умен. Златната му броня много здрава, та устоявал упорито на мераците на преследващите го и не се давал да бъде убит.Това не можело да се каже обаче, за неговите побратими и посестрими дракони, които били по-обикновени и които постепенно били избити до крак от хората. Накрая останал само той - Златният огнедишащ дракон. Векове наред успявал да се съхрани, но бил много самотен и не щеш ли един ден, когато се справил с тълпа от заплашващи го хора, в ръцете му , т.е. в краката му попаднала една човешка книга, написана на десет езика. Нашият Огнен, в миг разбрал, че може да чете на всичките езици, но само с очила. Ще кажете:” Очила и дракон, ти пък съвсем ни взе за невежи?” Добре де, хванахте ме, това си го измислих, но да продължим нататък. Четенето на книги се превърнало в негова голяма страст, която прогонвала самотата му и той правел чести набези на различни библиотеки и книгохранилища. Разбира се, много внимавал да не издишва огън за да не ги унищожи, тъй като знаел, че те се палят много лесно от огнения му дъх. На няколко пъти, това за малко не му коствало дори живота, но Драконът- букинист, смело понасял ударите на хората и съдбата. Когато се приберял в леговището си, след поредния си набег, той с треперещи нокти разтварял поредните нови книги и четял ли четял с настървение, до последния им ред.
Един ден, съвсем случайно, попаднал на една много интересна за него книга с приказки. В нея той прочел, как една неземна красавица, заобичала един много космат и див звяр и от любовта и целувките й, той се превърнал в човек. Звярът бил омагьосан, а така девойката развалила магията. Сещате се, че тази приказка се казва „Красавицата и Звярът”. Приказката така развълнувала огнедишащия, че той неволно въздъхнал и изпепелил без да иска книгата. Съдържанието й обаче, толкова дълбоко се вкоренило в твърдата му драконова глава, че той решил да направи кастинг с награди, за да си избере красива невеста и да се ожени за нея. Целта му била, тя да свали проклятието от него и да го превърне отново в човек. Казано накратко, нашият Дракон си въобразил, че е омагьосан като Звяра и че в действителност е човек. За целта обявил невероятна награда за тази девойка, която му хареса и заживее с него, като жена с мъж! Това до някъде му изиграло много лоша шега, защото от всички кътчета на земята заприиждали девойки и жени, коя от коя по-прекрасни. Драконът се усетил, че е попрекалил със щедростта си, но нямало какво да се прави и заветния кастинг започнал, ден след ден, нощ след нощ и така цели три месеца! Накрая на третия месец, той си избрал една не толкова млада жена и не точно девица, но неземна красавица, с такива прекрасни и нежни очи, че като го погледнала, той силно потръпнал от погледа й, а всичките му златни люспи настръхнали! При това Драконът решил, че избавлението му е много близо и прибрал красавицата, за огромно съжаление на всички останали девици. Оженил се той за нея, въпреки че тя вече си имала мъж, но...затова по натам и зачакал часът на своето освобождение с голямо нетърпение. Хубавицата естествено не бързала с любовта си и с освобждаването на Дракона от каквото и да е проклятие, а се постарала в най- кратки срокове да опразни леговището от всичко ценно и да го прехвърли в своя истински дом, където я чакал истинският й, любим съпруг. Драконът в своята любов и залисия, угаждал на всичките й прищевки, а те повярвайте ми не били хич малко. Жената си била опитна и знаела какво иска! Определено, това не било да целува златния си съпруг, не заради друго, а за да не бъде изпепелена от страстта му! Така за по-малко от година, от съкровищата драконови не останал и един златен петак. Всичко сякаш се изпарило, под вещите ръце на красавицата. Само златните люспи на нашият влюбен все още си били на мястото.
Една вечер красивата съпруга на Дракона, била много нежна и внимателна с него. Направила му невероятна вечеря от един печен вол. Сипала му вино в огромен дървен бокал, тъй като златни вече нямало и така го омаяла с чара си, че нашият Огнедишащ пиел чаша след чаша и накрая...заспал непробудно. Събудил се след 3 дни със сериозен махмурлук и въобще не си спомнял какво през тях е ставало. Чувствал се обаче, някак странно лек и сърцето му лудо забило. Драконът си помислил, че вече е освободен от магията и проклятието и че е човек. Изтичал пъргаво към голямото стенно огледало в покоите си и погледнал в него. Това което видял, надминало всички негови очаквания! От отсрещната страна го гледало едно жалко, безформено чудовище, нещо средно между огромен гол охлюв и богомолка. Това си бил все той- Драконът, но без прекрасните си златни люспи! Красавицата го била приспала и ги махнала всичките. Естествено от нея и люспите нямало никаква следа. Досещате се къде било отишло всичко и така, нашият злочест герой седнал пред огледалото и горчиво заплакал с огромни, огнени сълзи, които изгорили и него и цялото му леговище. Така и не останало нищо, което да напомня както за съществуването на дракона , така и на драконите въобще, освен някакви приказки и разкази, които били толкова мъгляви и нереални, че не будели никакво доверие.
Скъпи ми читателю, както знаеш всяка приказка си има някаква поука. Нашата не прави изключение и тя е: „Никога не вярвай изцяло на книгите, особено на тези с приказките, слушай сърцето и разума си и най- важното не опитвай, неща които са безумни на собствения си гръб, каквото и да ти коства това!”
Няма коментари
Търсене
