Постинг
26.03.2016 21:07 -
СТРАННИКЪТ И ЗМИЯТА
Автор: ahair
Категория: Тя и той
Прочетен: 971 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.03.2016 21:08
Прочетен: 971 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 26.03.2016 21:08
(Приказка за възрастни)
Някога близо до пустинята живял един мъж, който всички негови съседи намирали за много странен. Така му и казвали- Странник. Странникът бил затворен човек. Живеел сам в малка, уединена къщичка, с красиво дворче отпред в което имало множество екзотични цветя, кое от кое по красиви и редки. Съседите често се спирали край градинката на Странника и се дивели на красотата в нея, но не смеели да го заговорят защото той наистина бил особен. Под външната му обвивка обаче, се криело едно нежно и ранимо сърце. Странникът бил изгубил всичките си близки същества и не смеел да се обвързва вече, за да не загуби и тях и да бъде наранен отново.
Един ден той решил да се поразходи в пустинята и да потърси едно много рядко растение за своята градина, което преди време видял в скрит от повечето погледи оазис. Тръгнал полека лека, но след часове се загубил сред пустинята и вече си мислел, че ще пренощува там, макар, че това нямало да е хич приятно. Не щеш ли, Странникът видял една много интересна змия. В първия момент се уплашил от нея и понечил да побегне, но змията проговорила с човешки глас. Тя го спряла и му разказала, че всъщност е жена, която един лош чародей е превърнал в змия преди години и я захвърлил сред пустинята. Тя му разказала, че красотата и е причина за това голямо нещастие, защото чародеят я искал за себе си, а тя не се съгласила това да се случи. Странникът се зачудил на змията, но и повярвал, защото къде под път и над път ще видите говореща змия, при това съвсем разумна. Скътал я той в пазвата си и от топлината и ударите на нежното му сърце тя се унесла и заспала. Странникът успял да се оправи с посоките и се върнал в своят дом почти по тъмно, без да ходи към оазиса за рядкото цвете, все пак имал нещо по-ценно от това, истинска говореща змия. Легнал си той със змията в пазвата и посред нощ го събудило едно нежно докосване на женска ръка. Той отворил сънено очи и що да види. До него лежала, в чудна хубост една млада, ефирно облечена жена. Той се стреснал не на шега и подскочил като попарен, но девицата го успокоила, като казала, че е превърналата се в жена змия. Удивен от случилото се, той запитал красавицата, как така е станала обратно жена и тя му разказала, че като чародеят я омагьосвал направил така, че да стане пак жена, когато някой истински любящ мъж я намери в пустинята и я приюти в къщата си близо до сърцето си. Точно това се било случило в този съдбоносен ден и развълнуваната девойка нямала думи да изрази благодарността си към Странника. Той мигал ли мигал като мишка в брашно и накрая прегърнал сърдечно девойката, за да сподели нейната безкрайна радост. Така те заживели заедно, Странникът и змията, пардон, красивата девойка, като постепенно, ден след ден се заобичали с една безумно хубава любов. Споделяли всичко в съвместния си живот и добро и лошо, радост и мъка, щастие и болка. Минали години и девойката забравила, кой я е спасил от проклетата магия, започнала да проявява странни капризи, да иска нереални неща от клетия Странник, не стига това, но и започнала да му казва, дъртак, старо и други подобни епитети и да се заглежда по младите мъже в поселището. Странникът търпял ли търпял, защото я обичал, но накрая и казал, да отиде при който поиска, след като си мисли, че така ще бъде истински щастлива. Жената освободена от думите на Странника отишла при един красив млад мъж и му се отдала с голямо желание. Странникът останал отново сам.
След няколко дни една голяма змия се появила в прекрасната градина на Странника и се заусуквала около него, но тя не можела да говори и само го изплашила до смърт. Той взел едно дърво и изгонил змията от градината си.
Както сте се досетили, това била нашата жена, която напуснала Странника и отишла при другия мъж. Магията се активирала отново с още по-голяма сила, предизвикана от безлюбието и неверието на жената.
Читателю и днес има такива жени, в които змията спи на кълбо и само любовта ги спасява, но нека не съдим, защото всички истински мъже са странници и търсят своята говореща змия в пустинята на своя живот, за да я освободят от магията и разцъфналата от нея, любима жена, да бъде с тях във вечността!
Някога близо до пустинята живял един мъж, който всички негови съседи намирали за много странен. Така му и казвали- Странник. Странникът бил затворен човек. Живеел сам в малка, уединена къщичка, с красиво дворче отпред в което имало множество екзотични цветя, кое от кое по красиви и редки. Съседите често се спирали край градинката на Странника и се дивели на красотата в нея, но не смеели да го заговорят защото той наистина бил особен. Под външната му обвивка обаче, се криело едно нежно и ранимо сърце. Странникът бил изгубил всичките си близки същества и не смеел да се обвързва вече, за да не загуби и тях и да бъде наранен отново.
Един ден той решил да се поразходи в пустинята и да потърси едно много рядко растение за своята градина, което преди време видял в скрит от повечето погледи оазис. Тръгнал полека лека, но след часове се загубил сред пустинята и вече си мислел, че ще пренощува там, макар, че това нямало да е хич приятно. Не щеш ли, Странникът видял една много интересна змия. В първия момент се уплашил от нея и понечил да побегне, но змията проговорила с човешки глас. Тя го спряла и му разказала, че всъщност е жена, която един лош чародей е превърнал в змия преди години и я захвърлил сред пустинята. Тя му разказала, че красотата и е причина за това голямо нещастие, защото чародеят я искал за себе си, а тя не се съгласила това да се случи. Странникът се зачудил на змията, но и повярвал, защото къде под път и над път ще видите говореща змия, при това съвсем разумна. Скътал я той в пазвата си и от топлината и ударите на нежното му сърце тя се унесла и заспала. Странникът успял да се оправи с посоките и се върнал в своят дом почти по тъмно, без да ходи към оазиса за рядкото цвете, все пак имал нещо по-ценно от това, истинска говореща змия. Легнал си той със змията в пазвата и посред нощ го събудило едно нежно докосване на женска ръка. Той отворил сънено очи и що да види. До него лежала, в чудна хубост една млада, ефирно облечена жена. Той се стреснал не на шега и подскочил като попарен, но девицата го успокоила, като казала, че е превърналата се в жена змия. Удивен от случилото се, той запитал красавицата, как така е станала обратно жена и тя му разказала, че като чародеят я омагьосвал направил така, че да стане пак жена, когато някой истински любящ мъж я намери в пустинята и я приюти в къщата си близо до сърцето си. Точно това се било случило в този съдбоносен ден и развълнуваната девойка нямала думи да изрази благодарността си към Странника. Той мигал ли мигал като мишка в брашно и накрая прегърнал сърдечно девойката, за да сподели нейната безкрайна радост. Така те заживели заедно, Странникът и змията, пардон, красивата девойка, като постепенно, ден след ден се заобичали с една безумно хубава любов. Споделяли всичко в съвместния си живот и добро и лошо, радост и мъка, щастие и болка. Минали години и девойката забравила, кой я е спасил от проклетата магия, започнала да проявява странни капризи, да иска нереални неща от клетия Странник, не стига това, но и започнала да му казва, дъртак, старо и други подобни епитети и да се заглежда по младите мъже в поселището. Странникът търпял ли търпял, защото я обичал, но накрая и казал, да отиде при който поиска, след като си мисли, че така ще бъде истински щастлива. Жената освободена от думите на Странника отишла при един красив млад мъж и му се отдала с голямо желание. Странникът останал отново сам.
След няколко дни една голяма змия се появила в прекрасната градина на Странника и се заусуквала около него, но тя не можела да говори и само го изплашила до смърт. Той взел едно дърво и изгонил змията от градината си.
Както сте се досетили, това била нашата жена, която напуснала Странника и отишла при другия мъж. Магията се активирала отново с още по-голяма сила, предизвикана от безлюбието и неверието на жената.
Читателю и днес има такива жени, в които змията спи на кълбо и само любовта ги спасява, но нека не съдим, защото всички истински мъже са странници и търсят своята говореща змия в пустинята на своя живот, за да я освободят от магията и разцъфналата от нея, любима жена, да бъде с тях във вечността!
Няма коментари
Търсене
