Постинг
14.02.2015 10:45 -
ЗАВИНАГИ ЗАЕДНО
Автор: ahair
Категория: Тя и той
Прочетен: 595 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.06.2015 15:07
Прочетен: 595 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 02.06.2015 15:07
ЗАВИНАГИ ЗАЕДНО
Разказ
Последни искрици живот тлееха в очите му. Той държеше ръката ѝ, грапава като неговата. Беше почти 100 годишен. Тя също. Всичко преживяно, през дългия му, нелек живот минаваше като на филмова лента. Не съжаляваше за нищо, май само за едно. Така и не можа да живее с Нея, а искаше, много искаше! На моменти и тя желаеше същото , но...на моменти. Иначе бяха много близо в сърцата си, в душите си, но физически бяха заедно само от време на време. Може би това поддържаше огъня между двамата цели 50 години, че и повече. Погледна я с ъгълчетата на очите си. Беше прекрасна, дори в своята старост! Винаги е била. Той стисна нежно ръката й. Две малки сълзи се търкулнаха от очите му. Съжаляваше, че я оставя сама. Не биваше да е пръв. Сега тя щеше да страда. Знаеше го, въпреки, че тя се крепеше. Беше много силна, винаги е била. Чудеше се откъде се взима тази невероятна психическа енергия у нея. По-силна е била от него във всяка една ситуация. Те двамата бяха престанали да говорят за чувствата си много, много отдавна, само си ги предаваха без да ги изказват, в действията си, в погледите, с докосванията си. Отстрани като ги погледнеха, все едно виждаха един човек, съставен от две половинки. Разбираха се само с поглед и мисъл.
Времето му изтичаше, той го знаеше, но и Тя го усети. Погледна го, сякаш за последен път и очите ѝ се насълзиха. Миг преди да се изтръгне от гърдите му и последния дъх, нещо я преряза. Тя изпита невероятно силна болка в областта на сърцето. Сякаш го разкъсваха на хиляди късчета. Загуби съзнание още в същия миг.
-Боже, каква смърт само! – промълви медицинската сестра, която се грижеше за 100 годишния мъж. Влизайки в болничната стая тя завари следната картина. Беловласият мъж беше прегърнал една възрастна жена, както и тя него. Приличаха на любовници, след дълга, прекрасна нощ! Все едно си почиваха за малко, изморени от продължитeлните си ласки. И двамата си бяха заминали от този свят заедно. Лицата им излъчваха искрена умиротвореност и всеотдайност. Погледите им бяха вперени един в друг, сякаш още бяха живи. Представляваха невероятна картина, на неспирната, вечна и осъществена любов. Душите им си бяха тръгнали заедно,... просто те бяха пламъци близнаци и не можеше да бъде иначе!
Разказ
Последни искрици живот тлееха в очите му. Той държеше ръката ѝ, грапава като неговата. Беше почти 100 годишен. Тя също. Всичко преживяно, през дългия му, нелек живот минаваше като на филмова лента. Не съжаляваше за нищо, май само за едно. Така и не можа да живее с Нея, а искаше, много искаше! На моменти и тя желаеше същото , но...на моменти. Иначе бяха много близо в сърцата си, в душите си, но физически бяха заедно само от време на време. Може би това поддържаше огъня между двамата цели 50 години, че и повече. Погледна я с ъгълчетата на очите си. Беше прекрасна, дори в своята старост! Винаги е била. Той стисна нежно ръката й. Две малки сълзи се търкулнаха от очите му. Съжаляваше, че я оставя сама. Не биваше да е пръв. Сега тя щеше да страда. Знаеше го, въпреки, че тя се крепеше. Беше много силна, винаги е била. Чудеше се откъде се взима тази невероятна психическа енергия у нея. По-силна е била от него във всяка една ситуация. Те двамата бяха престанали да говорят за чувствата си много, много отдавна, само си ги предаваха без да ги изказват, в действията си, в погледите, с докосванията си. Отстрани като ги погледнеха, все едно виждаха един човек, съставен от две половинки. Разбираха се само с поглед и мисъл.
Времето му изтичаше, той го знаеше, но и Тя го усети. Погледна го, сякаш за последен път и очите ѝ се насълзиха. Миг преди да се изтръгне от гърдите му и последния дъх, нещо я преряза. Тя изпита невероятно силна болка в областта на сърцето. Сякаш го разкъсваха на хиляди късчета. Загуби съзнание още в същия миг.
-Боже, каква смърт само! – промълви медицинската сестра, която се грижеше за 100 годишния мъж. Влизайки в болничната стая тя завари следната картина. Беловласият мъж беше прегърнал една възрастна жена, както и тя него. Приличаха на любовници, след дълга, прекрасна нощ! Все едно си почиваха за малко, изморени от продължитeлните си ласки. И двамата си бяха заминали от този свят заедно. Лицата им излъчваха искрена умиротвореност и всеотдайност. Погледите им бяха вперени един в друг, сякаш още бяха живи. Представляваха невероятна картина, на неспирната, вечна и осъществена любов. Душите им си бяха тръгнали заедно,... просто те бяха пламъци близнаци и не можеше да бъде иначе!
Няма коментари
Търсене
