Вървя към залеза на своите мечти

и погледа по-ясен става и блести.

Това навярно, може би е краят,

там някъде, във вечния безкрай,

в невинността на чистата душа.

която вече с трепет вика ме: Ела!

„Добре дошъл, аз чаках те!

При мен бъди, аз виках те!“

А може би е новото начало,

на нещо живо, подивяло,

на нещо от което плачеш,

и смееш се в едно и страдаш!

Това е красота, омесена с любов,

с умелата ръка на творческия зов!