„Прегърни ме, преди да си отида!...
Целуни ме, при теб като се връщам!...“

Понякога, любов е нещо малко,
мил жест, докосване с очи,
ефирен полъх на парфюм,
миг с поглед във душата
и порив толкова непредвидим!
Понякога, любов е твърде много,
задъханите часове в нощта,
когато сме не ти и аз, едно сме,
когато светлина от нас струи,
в избухващия изгрев на деня!
Понякога, любов е вече всичко,
което две отдадени сърца,
в живота, нежно сътворяват,
когато две, сияещи в едно души,
с Божествена магия оживяват!