Горещината дебне из града
подобно хищна птица!
Душите ни да хване във капан,
сърцата ни да пие безпощадно!...
Пълзи, обгръща ни отвсякъде
и само, надеждата за летен дъжд,
за мъничко прохлада ни крепи!
И вечерта надипля своята завеса,
под звуци на китара нежна,
под птичи, морен благослов!...
Отива си деня замислен,
за своята съдба необозрима,
за своите несбъднати сълзи!
А моята душа от времето ранима,
все търси твоята, да затанцува,
във ритъма на близостта!