Много болка има в този свят и много мъка!
Израстваме или си мислим, че така е само?
Дали когато срещнал си любовната разлъка,
си вдигнал нависоко човешко си рамо?
Докоснал със мечтите си гнездата на звездите, 
си полетял за миг, далече при това!
Не мисля! Тя болката изгаря ни душите
и долу сваля ни, на колене в калта!
Дори и дните ни да са така честити,
все пак сме със тела направени от кал
и все поглеждаме нагоре към звездите-
човекът връща се там откъдето е дошъл!

Панацея

Да, всичко е казано точно.