/ТВОИТЕ ОКОВИ/

Защо за Бога, играеш все същата игра

и сякаш ти не си! Не си ти тука и сега!

Прераждане, едно след друго,

на мъж, жена-съпруг, съпруга,

на род, родина, националност,

на някаква измислена виталност,

ограничеността, на твойте сетива,

нима ти в твойта същност си това!

Религия повеждаща те в кривите пътеки,

на някаква изгубени неща, навеки,

да те опримчи, да те използва и владее,

а ти дълбоко, всъщност, да немееш!

И политика, някаква, безмислена,

в Матрицата на примката, увиснала!

Та ти дошъл си горе от звездите

и дните там те следваха честито!

Да, пак при тях ще трябва да се върнеш

и свойта Чистота, със радост да прегърнеш!