Поглеждам снимката.
Прогаря тя дълбоко същността ми!
На нея ти си лъчезарна,
сияеща и дивна,
но някак не можах
да запечатам в нея Любовта!
За нея казват: "Вечна е",
но аз усещам я, че тук е и сега,
не там, не утре, а в този кратък миг!
Между целувките на нашите очи,
прегръдките на двете ни души
и раждането на едно сърце,
от двете, пеещи сърца,
обвити с пламъка на близостта!
И може би това е вечността,
приела в себе си мига
и жаждата, копнежа, ...
избухването на една звезда!