Сред светлината на заченатия във магия ден,

откривам нажежен във бяло порива си нов,

изчезват сенките гротескни от нощния си плен

и лумва в пламъци, избухващата в мен Любов!

Сърцето пееща е от възторг по теб авлига

и трелите и страстно галят утринния хлад,

омаяни са синевата, дърветата и всичко живо,

Светът във мен пробужда се така прекрасно млад!