Във  тишината, нежно премаляла,

и  тъмнината, спуснала се морно,

ме водят твойте ласки светещи.

Дъха ти с жажда аз отпивам

и топлината, в нас стаена,

разлива се в душите и сърцата!

Телата ни се търсят лудо,

залутани във трепет бездиханен,

очите ласкаво просветват в мрака,

ръцете галят  се и сплитат се.

И Любовта избухва във нощта,

пламти и моли своята съдба!