Дошъл пред Звездната врата,

във мен бушува Любовта!

Изгарят ме езици огнени,

а лава в моето сърце клокочи.

И дим в душата ми се вие,

чертае причудливи форми,

на сцени в страст обвити!

Две вплетени в едно тела

и ласки- пеперуди пърхащи,

неонови целувки полетели

във мрака лудо влюбени,

без дъх остават ято прилепи

учудени от ярките картини,

а пък нощта потръпва нежно

сред водопади теменужени.

Вселената оглежда се в Душата ми

и цялата във мен разтваря се!

Поздрави!

Благодаря Лидия, наистина се радвам, че го хареса! Сърдечни Поздрави!

Хубаво е... почувствано! :))

Наистина е така, не претендирам за някаква голяма поезия, просто обичам да изразявам чувствата си! Това ми харесва, да разголвам душата си!

моите опити също са плахи, но са единствено и само от една моя голяма
Любов - нищо повече и по-малко!

Не се притеснявай, пиши , опитвай, то така става, с практика! Особено ако е с много чувство!

благодаря! Понякога си мисля, че това е твърде лично и чак ме хваща срам... Както и да е! Приятна вечер :))