Като цветче усмихнато в тревите,

във мен разцъфва Любовта,

като звезда, най-ярка сред звездите,

при мен ти идваш в утринта.

Вечерница ли си или Зорница,

ако ме питаш, аз не знам.

Във раннината, като птица,

посрещам те с изгарящ плам!

Но срещата със теб е кратка,

на границата на нощта с деня,

събуждам се, но ти си в дрямка сладка,

а станеш ли, пък мен оборва ме сънят.

 

Аз Слънцето съм жарко денем,

а ти си нощем нежната Луна!

Браво. Ех как е казано,защото , сигурно това е твоята душа.Може пак да ни го обясниш, та тава е любовта.

Да това е Любовта, наистина! И моята душа обича безрезервно! Една жена един, ангел, слязъл за малко от звездните простори! Благодаря за коментара!