Отиваш си от мен в нощта

и ето, че душата ми настръхва.

„Кога ще се завърне Тя?“

С въпроса сякаш мраз ме лъхва!

А в стаята е твоят аромат,

леглото пази нежните извивки,

при мен е част от твоят свят,

пропил дори и моите завивки.

Отиваш си от мен в нощта

и спомените ме обгръщат.

„Кога ще се завърне Тя?“

С въпроса сякаш те прегръщам.

Навън дъждът почуква тихо,

отварям бързо своята врата,

пристъпил прага се усмихвам,

но там е мойта самота.

Отиваш си от мен в нощта,

това изглежда е съдба.

„Кога ще се завърне Тя?“

Въпросът ми към тебе е молба!