Отдавна чаках те във нощите безсънни,

години дълги, векове дори!

Ела сега Любов, в покоите безмълвни,

при мен постой, за малко поседни!

В искрящите очи бездънни,

да потопя аз жадната Душа,

останал в трепет бездиханен,

да те отпратя няма да реша!

Постой! От мен не си отивай!

Ръцете ти във своите държа,

със топлината си във мене сгрявай

и възроди отново Любовта,

а времето като с мъгла ще ни обгърне

и ще отстъпи мястото на близостта,

със космоса и с теб ще се прегърнем

и в миг ще влезнем в Вечността!