Целувката на Бога ме погали,

разтвори лотоса на моята душа

и сякаш тиха Безконечност

изгря в Небето на Духа.

А бисерни слънца  - гиганти

върху ръцете ми накацаха,

като ята от птици прелетни,

завърнали се в своите гнезда.

И космосът със дреха свилена

обгърна ме и нежно призова

от светове далечни и могъщи,

Ангелските светли същества.

Във Цялото, окъпано от тишина,

звучеше Огнена симфония

и мигом сляхме се в едно

със общата вселенска полифония.