Мирише на окосена трева, на дъжд, на Любов! 
Ухае на акация и липа! Ръката ти е в моята! Малка, тръпнеща, но...Всевластна! 
Бих дал мизерното си съществуване за Нея! 
Мизерно ли казах? Това е само метафора! Имах предвид невъзможността на Живота си, без Нейно Величество Любовта! 
Колко му трябва на човек, малко храна, покрив и ...преди всичко Любов!
Тези, които не знаят за Истинската Нея са...пропуснали най-важното в живота си! 
Не говоря за връзка, за секс, за потомство! Не става дума за репликиране на себе си и половинката ни!..
Друго е!...

Камбаните бият, като сърцата ни, Универсумът ни се покланя, когато сме в съзвучие с нас самите, с вибрациите на Сътворението, със съществото, което вибрира в Унисон със самите Нас!...

Пролет е...

Дъждът е напоителен, както и Тя, Всевластната Господарка на Деня и Нощта, с прекрасното име Любов!

Пролет е...

Дъжд от емоции, сбъдване и...Любов...