Някога, много отдавна, в дълбоки, древни времена живеел един Дракон. Той не би обикновен дракон, а Златен! И този, Златен Дракон, с много вълшебни дарби се влюбил в една змия. Тя не била обикновена змия, а Летяща! Ще кажете: Не е ли Драконът вид летяща змия. Скъпи мои, има съществена разлика в тези неща, но…като му дойде времето. Та, нашият Златен Дракон залюбил Летящата и дотолкова бил хлътнал по нея, че докато спял, често, често, въздишал, а както знаете драконите бълват огън и този дракон, спейки бълвал огнени кълбета, така че никой не можел да припари до него, от страх да не изгори. Нашият Дракон не знаел за това и ден след ден, нощ след нощ въздишал и правел огнени кълба, толкова силна била любовта му към летящата змия. Не щеш ли един ден Тя го заговорила на чист драконски език и пожелала да сподели късният му следобед. Драконът толкова се вдъхновил, че огнените кълба заизлизали от устат му в пъти повече, но успял да се усмири и двете хвъркати споделили Небесата в своята близост. Така летейки си от небе в небе, от земя в земя, горна и долна, те се заобичали с една чиста, хвърката любов! Нямало земна или Небесна сила да ги раздели. На Дракона му викали Змей, а на Змията- Змеица и двамата били толкова щастливи от това, че Двамата се вплели в Едно. Оплели опашките и крилете си в една фигура, но понеже били във въздуха паднали на земята от високо и…така приключил земния им път, но не и Небесния. Те се Извисили в Небесата, високо, високо, в най-висшите Светове! И до днес може да ги видите в символът на Кадуцея, златен Дракон, вплел се с Летяща Змия!