1. ВЪЛЧА ИСТОРИЯ
Аз съм вълк. Бял вълк, който напусна родното си място за да търси нещо ново, нещо интересно и различно от тази бяла пустош в която бях роден и отраснал! Там бях сам, след като моята майка вълчица, напусна този свят. Баща ми не помня, казват, че бил най- свирепият бял вълк сред пустошта. То и затова са го убили, още докато съм бил бебе! Израснах сам, но свободен и сигурно затова не познавам вълчите глутници. С една дума бях Единак! Бял вълк Единак, какъв ярък символ!
Като възмъжах, реших, че ловуването на бели зайци и лисици не ми е интересно, както и свадите с белите мечки, които, колкото и дружелюбни да ви изглеждат хич не са лесни! Представете си, нещо, което тежи около половин тон, изведнъж ей така да ви се ядоса, без кой знае какво да сте направили…
Тръгнах на юг, нагазих в тундрата и колкото и да не исках да го призная, започна все повече да ми харесва! Тук имаше лесна плячка, много вода и много места където можеш да се скриеш или просто да се притаиш. Срещах най различни създания, повечето от които доста наивни и заблуждаващи се от моята ангелска белота! Не бях Ангел, но скоро и това щеше да се промени, само почакайте…
Видях я на фона на залязващото слънце. Козината и грееше с цвета на слънчевите лъчи и беше толкова красива, момент, който никога няма да забравя! Тя, вълчицата, моята вълчица, беше застанала встрани от група дървета, върху един плосък камък и щателно душеше въздуха. Извивката на шията ѝ, направо ме плени, а когато погледнах очите ѝ, направо онемях! Два разпалени жълти топаза, бях сразен и не знам дали тя беше моята вълчица, но аз бях неин вече, завинаги! Първите мигове от нашата среща, не минаха много гладко, тя показа своите прекрасни бели зъби, сякаш искаше да ми покаже, коя е Господарката в тази игра, но това не беше нужно, вече бях влюбен до края на пухкавата си бяла опашка! На свой ред, аз смело приближих и близнах черното и носле с език, без тя въобще да може да реагира! Това определено я стъписа и тя не знаеше какво да направи. Затова просто седна на задните си лапи и ме загледа с нейните два огнено-жълти топаза! Това не охлади мойте чувства, напротив, накара ме отново да близна нейното черно, прекрасно носле. Това със сигурност я обезоръжи и тя започна да движи опашката си дружелюбно. Застанах пред нея и започнахме да се гледаме в очите, аз в нейните жълти луни, тя в моите черни бездни. Не зная колко време е минало, но тя изскимтя, доближи се покорно към мен и легна в краката ми. Не знам, какво изпитвате вие хората в такъв момент, но ние вълците сме толкова емоционално-сантиментални, толкова всеотдайни един към други, толкова постоянни в чувствата си…
Аз също легнах пред нея и двамата докоснахме носовете си, както се сещате в една, така наречена от вас, ескимоска целувка. Всъщност, това си е чисто вълча целувка, вероятно ескимосите са видели как го правим ние, белите вълци и са решили да опитат и те, въпреки че имат устни! То в този студ, какви ти устни, парчета лед!...
Оказа се, че моята нова приятелка, за мен чиста любима, не е сама. Беше от една глутница с тринадесет представителя на вълчия вид, повечето момичета като нея. Водачът беше един достолепен, стар вълк, който спокойно можеше да ми е баща, но явно познаваше добре нещата в тези местности и успяваше да се грижи горе-долу за глутницата. Що се касае до физическата му сила, силно се съмнявам. Но аз не съм глупав. Засвидетелствах му неговото превъзходство и поради настояването от страна на моята любов, той ме прие. Движехме се, когато сменяхме мястото по определен ред. Най-отпред беше той, Водачът, после имаше няколко здрави мъжкари, които в случай на опасност се хвърляха напред в бой. След това следваха жените и по- възрастните, а накрая стъпвах аз, незнайния Белчо, както си шепнеха другите помежду си. Пазех гърба на глутницата. Това разбира се беше голяма чест и въпреки, че аз никога не съм бил в глутница, много добре знаех кое как, всичко е в природата ни! Любимата стоеше непосредствено пред мен и вярвам, сте наясно какъв копнеж предизвикваше в мен! Представях си куп малки, наши вълчета, които радостно скачат по мен и с любов и обожание гризат белите ми уши! Направо бях си загубил ума!..
Не само аз си бях загубил ума, моята прекрасна вълчица също. Като се спирахме да почиваме ме гледаше с тези жълти огньове и аз виждах в тях същото- куп малки радостни вълчета, но и нещо друго, а то беше: Потърпи още малко, любовта ни да се разгърне изцяло и тогава нека да стане това, което и ти и аз искаме- любов до свършека на света!...
След време, когато аз и моята любов се скитахме свободни от глутницата, с куп сладки вълчи хлапета, усетих странно привличане от небесата, поглеждайки нагоре, видях един огромен орел с бяла глава, които се рееше на няколко стотин метра височина. В един миг сякаш се свързахме с него и бяхме едно, вълк и орел- аз бях летящ вълк, а той ходещ на лапи орел. Нещо странно се случваше с нас…
2. БЕЛОГЛАВИЯТ ОРЕЛ
Да си цар на въздуха не е лесно. Някои си мислят, че когато си такава голяма, силна птица означава, че ти си покорил небесните простори с лекота! Глупости, когато майка ми и баща ми, белоглави скални орли ме учеха да летя, просто ме изритваха от гнездото и аз се удрях в скалите, падайки от голяма височина. Това наистина е мотивиращо, по- добре да разпериш хилавите си криле, отколкото да си счупиш, макар и доста твърдата бяла глава! Подскачайки, подхвърквайки, успявах да не предам Богу дух! Постепенно укрепнах и започнах своите летателни упражнения. В началото всичко беше много смешно, не винаги успявах да се приземя като хората, пардон като опитен, скален, белоглав орел. Заравях главата си в скалата на която кацах, а дупето ми, пардон опашката я изпреварваше и се изтъркалвах като топка от плът и пера! Поне излитането ми беше що годе нормално, почти като на самолет Б 52 от писта, не веднъж съм ги наблюдавал в последствие.
Когато се понаучих горе долу да летя, се появи баща ми, опитен летец, вероятно щяха да го вземат във ВВС да обучава начинаещите, как се планира безмоторно в ясен ден на няколко стотин метра височина. С него, истинските уроци по летене започнаха. Освен всичко, имах и набелязвани цели, които трябваше да покрия, както посочения преди малко Бомбандировач Б 52. Направо си бях зачислен към американските ВВС. Това се налагаше от факта, че всеки трябваше да си изкарва прехраната по някакъв начин, а ние орлите все пак сме си хищници! Научих се да виждам, лалугер от хиляда метра височина и безпогрешно да определям траекторията си на пикиране за да успея да го прихвана и той да стане моя плячка. Баща ми ме обучи перфектно и вече с тази чудесна подготовка, напуснах семейното гнездо за ужас на майка ми, която си мислеше, че нейното чедо ще си стои до дълбоки старини при нея!
Вече наистина, като цар на въздуха, се отправих на моята първа самостоятелна мисия. Исках да си похапна нещо по-така, омръзнали ми бяха изсушените майчини, месни деликатеси, исках свежа плът! Летейки така, изведнъж попаднах на една странна двойка вълци, единият- Бял мъжкар, едър, уникален екземпляр с дълга козина, една рижаво-сива женска и куп малки вълчета, щъкащи навсякъде. Белият вълк привличаше с огромните си размери и с достолепното си излъчване. В един миг се слях с Него и бяхме едно, вълк и орел! Беше уникално преживяване, вълк на крила, орел на крака. Нещо странно се случваше с нас...
3. БЕЛИЯТ ДЕЛФИН
Морето беше като разпенен изумруд, зеленооко, чисто и неуморимо. Вълните следваха една след друга. А в плитчините кипеше живот. Стадо делфини играеха на воля и въздухът се огласяше от техните звуци. Бяха толкова отдадени на играта, сякаш бяха малки деца, които се превиват от смях. Сред тях имаше един бял делфин, огромен по размери, който рязко контрастираше в стадото. Той беше младо същество, но много красиво. На светлината на слънцето сияеше с всички цветове на дъгата! Играта на делфините се състоеше в това, всеки от тях да се докосне до другия с тялото си. Това толкова силно ги забавляваше, че те се заливаха от характерните за тях звуци. Читателят много добре знае, че те са изключително интелигентни същества и имат добре развита, собствена система за комуникация. Тази така характерна за тях игривост, показваше, че те се наслаждават искрено на живота...
4. ПЕСЕНТА НА ШАМАНА
-Хее, хее, хоуа хее, хоуа хее, хоуа хее! - Песента на шамана огласяше хоризонта и всички светове включени в Творението! Това всъщност беше и неговото Предназначение, да събира световете и измеренията, да обединява енергиите им. Да бъде мост между тях и хората. Понякога крехък и несигурен, друг път стабилен и неразрушим.
Шаманът имаше три тотема: бял вълк, белоглав орел и бял делфин. С тях той обединяваше стихиите на земята, небето и водата и заедно с огъня, който беше самият той, затваряше кръгът на Сътворението. Имаше и нещо друго, нещо, наречено ефир или етер, това беше есенцията на самият Дух на всички неща, проникващ всичко и всички и свързващ нещата с една нежна, тънка , но невероятно здрава връзка.
-Хее, хее, хоуа хее, хоуа хее, хоуа хее! Кръгът се затваряше, белият вълк тичаше стремглаво, белоглавият орел се рееше високо, белият делфин плуваше смело, а шаманът пееше силно и викаше огънят в него, събуждаше етерът чийто Дух редеше пъзелът на цялото Творение!
Ангел Филипов 8.12.2022
18.12.2022 16:47
Панацея
Благодаря!
