Той беше вече твърде стар за да задържи Времето. До скоро можеше да го прави, но вече не. Часът наближаваше. Старият Шаман знаеше, че трябва да си заминава от Този свят. Правил го беше дузина пъти. Лесно е. Спираш Сърцето, издишаш по Тайния начин и си Вън, на Свобода! Свобода ли, та той я имаше и тук! Можеше да прави каквото си поиска, защото владееше Силата или по-точно беше неин Проводник. Осъществяваше връзка между Световете и Стихиите. Помагаше на хората. Замисли се, колко ли пъти е измолвал дъжд за своето племе, колко родилки е израждал, колко болни е излекувал и колко пъти е осигурявал прехраната на всички. Такава беше задачата му. Шаман, връзка на Стихиите и Вселената със Земята и хората.

        Беше Сам, винаги е бил и винаги ще бъде. Шаман, който си заминава, Сам, но не самотен. При него всичко беше на заем. И юртата му и храната му и жените му, дори децата му. Той е Шаман, няма право на нищо лично, Свръзка между Небето и Земята. Тайните му бяха и са единственото, което имаше Истински. Те си бяха и са Негови. Завинаги! Никой не можеше да му ги отнеме. Той си ги беше Постигнал Сам! И Небесата го Благословиха! Някога, много отдавна, в далечно прераждане Той откри Силата на Природата и Вселената в Себе си, Повярва ѝ, Последва я и беше Възнаграден! Шаман, една Недоловима Врата между Световете.

         Не беше уморен, просто знаеше, че времето наближава и Той трябва да си Върви. Имаше Приемник, един млад и добре обучен Шаман, негов Достоен Ученик, Свръзка между Световете. Младият Шаман искаше да се грижи за Стария, но това беше Недопустимо! Старият трябваше да си замине. Сигурно тялото му беше на няколко столетия, нямаше значение, Той си Заминаваше. Време е. Старият Шаман спря Сърцето си, издиша по Тайния Начин, последва Светлината и Излезе извън тялото Си. Беше Свободен, до Следващото си Прераждане, отново като Шаман! Той беше част от Небето и То от Него! Той Беше Шаман и Тук и Там!