Същност на Троичното социално устройство 

Моделът за троичното разделение на социалния организъм е създаден и детайлно разработен от д-р Рудолф Щайнер през 1917-1922 г. В този модел координацията на цялостните процеси на обществения живот не се осъществява централизирано от държавата или от водещ елит, а трите области на обществения живот - духовно-културният живот, правният живот и икономическият живот - се управляват сами и следват относително автономно своите собствени функционални принципи. По този начин се прекъсва съсредоточаването на все по-голяма власт в ръцете на държавата или елитите, оказали се в даден момент на власт, които чрез икономически и юридически средства искат да наложат все по-нарастващ контрол и господство над обществото, включително над личния живот на хората. Троичният социален ред, който ще замени централно управляваната унитарна държава, трябва да възникне по аналогия на троичния човешки организъм от живото взаимодействие на неговите три независими члена - икономическия, правния и духовния живот.

Модела на Троичния социален организъм Рудолф Щайнер взема не от мъртви абстрактни конструкции, а от живия човешки организъм. Щайнер е осъзнал, че за да съществува едно човешко съобщество по нормален, здравословен начин, то трябва да бъде изградено по модела на човека. Троичното устройство на човешкия организъм е централен принцип на антропософското изследване на човека. Според него човекът функционира чрез три системи, които имат независим живот, но същевременно са свързани една с друга. Тези три системи са: 

1. Нервно-сетивната система - тя е съсредоточена основно в главата и е физическият инструмент за сетивното възприятие, представите и мисленето, като дава на човека основата на неговото будно дневно съзнание, което е отдадено на сетивния свят.

2. Ритмичната система - включва дишането и кръвообращението и поради това е съсредоточена в областта на гръдния кош. Това е най-важният, макар и невидим, физически инструмент на емоционалния живот и на човешкия език. Всяка промяна в настроението се отразява в по-малко или по-голямо изменение в дишането и ускоряване или забавяне на пулса

3. Системата на веществообмена и крайниците - тя е физическият инструмент за разгръщането на нашата волева дейност. На нея се основава и изправената походка на човека. Вътрешните процеси, които протичат, остават още неосъзнати за нас. Всичко, което е изпълнено с физическа субстанция, принадлежи към веществообмена (срв. СС 317, лекция от 25.6.1924).

Схематично Троичното устройство на човешкия организъм може да бъде представено по следния начин: 
 
                                 

Характерно за човешкия организъм е, че неговите системи се развиват правилно и ефективно, именно защото не са централизирани, а съществуват една до друга и си сътрудничат свободно. Ако можем да разберем човешкия организъм по този начин, ще можем да вникнем и в същността на социалния организъм.

За да бъде организиран социалният организъм на човечеството, той трябва да има праобраз в нещо живо, а не в мъртвото. Тоест, праобразът на Троичното социално устройство е човекът, като икономическият живот е сравним с нервно-сетивната система, правният - с ритмичната система, а духовният живот - със системата на веществообмена и крайниците (срв. СС 197, лекция от 24.6.1920). Следователно в сградата на Троичното социално устройство най-горе е икономическият живот на човека, под него е правният живот, а основата представлява духовният живот. 

Праобразът на икономическата сфера е главата на човека, т.е нервно-сетивният апарат. Това, което е продуктивно в сферата на нервите и сетивата, е храната за социалния организъм. Онова, което в човека е ритмичната система, съответства в социалния организъм на всичко, което всъщност трябва да бъде прехвърлено на държавата - всичко, което се отнася до регулирането, до външната законност. На системата от веществообмена и крайниците в човешкия организъм в социалния организъм съответства духовният живот. Този духовен живот обхваща областите на образованието, културата, религията, изкуството, медиите, науката, медицината.

Тези три члена трябва да бъдат съзнателно оформени от хората като автономни области, като се следва тяхната различна природа. Те са относителни независими, но се обуславят взаимно в един здрав социален организъм. На всеки негов член отговаря един идеал на Френската революция като водещ принцип: Свободата е отредена на духовния живот, равенството - на правния, а братството - на икономическия. Чрез модела на Троичния социален ред и тези идеали на Френската революция ще разгърнат своя основен смисъл, който без това задълбочаване се изражда в карикатура - както показаха революциите, познати ни от историята и както показва съвременното състояние на света.

Братство в икономическия живот

За да може да функционира правилно икономическата система, икономическият живот трябва да бъде основан на братството, а не на конкуренцията. Трябва да се създадат асоциации от хора, обединени от общ духовен идеал, които ще произвеждат даден продукт като специалисти в тази област и никой няма да се намесва в работата им. Според Щайнер благосъстоянието на общността от работещите заедно хора нараства толкова повече, колкото по-малко човекът претендира за плодовете от своя труд, дава ги на другите и удовлетворява своите потребности от труда на другите. Братството в икономическия живот трябва да направи възможни справедливите цени, както и справедливото разпределение на стоките чрез асоциации на потребители, търговци и производители, основани на братството, в рамките на свободния пазар. 

Равенство в правния живот 

Равнопоставеността в правния живот се изразява в осигуряване на правата и възможностите на всеки човек. Според идеите на Троичното социално устройство държавата трябва да се оттегли като централна инстанция на властта и да предаде част от задачите си на обществото. Това обаче не означава, че тези автономни области на отговорност могат да се осъществяват в беззаконно пространство. Те се опират на конституцията, основана на върховенството на закона. Правният ред, възникнал по демократичен път, прониква във всички сфери на икономическия и духовния живот и осигурява на хората, участващи в него, сигурност срещу произвола и злоупотребата с власт.

Свобода в духовния живот 

Духовният живот трябва да бъде основан на свободата. Тя ще даде възможност на хората да развиват и упражняват индивидуалните си способности, да постигат културно разнообразие и по-нататъшно развитие. Тази свобода може да се осъществи само в рамките на една автономна структура, в която духовно-културният живот остава независим както от интересите на държавата, така и от тези на икономиката. Културата и науката могат да разгърнат своя потенциал и да дадат необходимите иновационни импулси, когато и само ако техните движещи сили не се подхранват от експлоатационните интереси на икономиката или от променящите се властови интереси на политиката. Насоките и целите на възпитанието и образованието, насочени към възможно най-голямо развитие на индивидуалните способности, могат да бъдат изведени единствено от познанията в собствената им област, а не от икономически, политически и други интереси. Тази автономия не трябва да се отнася само до учителите, възпитателите и културните дейци в техните специфични дейности, но трябва да включва и управлението на тези области, което по този начин се осъществява, доколкото е възможно, от самите хора, заети в тях (срв. СС 333, лекция от 26.5.1919).

Рудолф Щайнер за участието в изборите като част от пътя към осъществяването на Троичния социален ред 

Някои от слушателите и съмишлениците са смятали, че идеята за Троичното социално устройство на обществото е идея за по-далечното бъдеще и че е достатъчно, ако се работи за популяризирането й сред обществото. Те не са били наясно какви конкретни стъпки трябва да се предприемат, дали идеята може да се реализира, ако някоя партия я припознае като част от своята програма и дали, ако никоя партия не е направила това, си струва въобще да се участва в изборите. Ето какво отговаря Щайнер:

“Що се отнася до участието в изборите, бих искал да кажа само следното: Може, разбира се, съвсем абстрактно да се каже: Участието в изборите, влизането в парламента и работата в него подкрепят настоящата държава. - Такова нещо не може да се твърди без уговорки. Аз дори не искам да се изказвам толкова категорично "за" или "против"; това дали човек ще участва в изборите или не зависи от различните конкретни обстоятелства. Но ако възприемете строго Трочния социален ред, по принцип не е съвсем правилно да не се участва в парламента. Принципно правилната постъпка, последователно обмислена в смисъла на Троичния социален ред, би била: да участваме в изборите, да бъдат избрани толкова хора, колкото могат да бъдат избрани, да се влезе в парламента и да се прави обструкция по всички въпроси, свързани с духовния и икономическия живот. Това би било последователно мислено в смисъл на Троичния социален ред. Важно е да се отдели средната част, държавния живот. Това може да се извлече, само ако другите части са изхвърлени наляво и надясно. Това не може да стане по друг начин, освен като наистина се оставите да бъдете избрани и като отстоявате и възпрепятствате всичко, което се договаря и решава в областта на духовния и икономическия живот. Това би било последователното мислене в смисъла на Троичния социален организъм. Тази идея е нещо, което трябва да бъде мислено последователно и може да бъде мислено последователно във връзка с конкретни условия, тъй като е добита от реалността.” (“Как да се продължи работата по Троичния социален ред?”, обсъждане от 3.3.1920 в Щутгарт, СС 337a)

Троичното социално устройство като път на социалното оздравяване

Развитието на човечеството се извършва в ритмични процеси. Винаги след около 100 години (по-точно 3 х 33 1/3 години) един импулс, който е бил даден за това развитие, може да бъде подет наново и да доведе до издигане на ново ниво. Концепцията за Троичното социално устройство е разработена от д-р Рудолф Щайнер с цел да се преодолеят ужасяващите последствия на Първата световна война. Тя е била доведена до знанието на политиците на Германия и Австро-Унгария, от които е зависело реализирането й, но те не са проявили смелост да й дадат път. Резултатите са видими за всички в историческите събития, случили се от 20те години на ХХ век нататък - идването на Хитлер и на национализма на власт, Втората световна война, довела до милиони жертви и съдбоносни последици за целия свят. През 2022г. вече са минали 100 години от първоначалния импулс и има възможност отново тази идея да бъде поставена в центъра на вниманието на обществото. 

Троичният социален ред е адекватната социална форма на сегашната епоха, в която значение има индивидът - това, което той може да направи в света. Става дума за социален организъм, за който живото взаимодействие на неговите членове е от съществено значение. Това взаимодействие може да бъде успешно, само ако хората претърпят промяна в съзнанието си. Виждаме как гражданското общество в целия свят става все по-активно. Пандемията през последните две години показа, че хората вече не просто приемат обстоятелствата, а искат да участват и да ги променят, търсят нови начини да живеят заедно като свободни и отговорни личности. Разнообразните обществени кризи и проблеми са свързани с този стремеж и опитите той да бъде потиснат. Ала проблемите няма да бъдат решени без фундаментални промени, които да позволят на хората сами да определят обстоятелствата, в които живеят. Авторитарното държавно поведение от всякакъв вид днес е отживелица. Вместо това трябва в пълна степен да се разгърне потенциалът на гражданското общество. Когато хората упражняват основното си право да действат въз основа на собствената си преценка, нито държавната бюрокрация, нито политическото мнозинство могат да им го откажат, ако зачитат свободата им. Държавата не може да предписва на хората определени мерки, напр. терапии (като задължителна ваксинация) и други подобни въздействия, граничещи с произвола. 

Същевременно трябва да се решат икономическите проблеми. В настоящата глобализация се отразява срастването на човечеството в световна мрежа на разделение на труда и сътрудничество. Днес обаче този процес в голяма степен се осъществява под формата на безмилостна конкурентна борба за сметка на социалната справедливост. Днешната глобализация, характеризираща се със съсредоточаване на все по-голяма власт в държавите или в наддържавните обединения (Европейския съюз, НАТО, Световната здравна организация, вкл. бленуваното от самопровъзгласилите се “елити” Световно правителство), представляват абсолютен антипод на Троичното социално устройство, който не се стреми нито към братство в икономическия живот, нито към равенство в правния живот, а още по-малко пък към свобода в духовния живот. В резултат на това държавите са подложени на натиск от страна на свръхмощни международни корпорации с влияние върху икономиката, политиката и духовния живот, ориентирани единствено към увеличаване на възвръщаемостта на капитала. В крайна сметка обаче икономическият живот ще бъде здравословен, само ако се развият форми на сътрудничество и съгласуване на интересите между всички икономически партньори. От една страна, държавата ще трябва да възстанови способността си да поставя социални и екологични граници на икономиката чрез закони. От друга страна, тя ще трябва да се откаже от всякакви попечителски намеси в духовния живот. Една последователна демокрация трябва да постави прилагането на правата на човека в ежедневието в центъра на всички действия на държавата.

Когато се убедим, че основният проблем на настоящите общества се дължи на факта, че все повече области на социалния живот са подчинени на икономическите стремежи за максимизация на печалбата и на неизбежно произтичащото оттук придобиване и поддържане на политическата власт, ще стигнем до идеята, че един социален ред, който е в хармония с човечеството и природата, изисква социалният живот да бъде разделен на три относително независими области. Съществената разлика на модела за Троично социално устройство от обичайните партийни програми е, че за неговото осъществяване е необходим силен импулс, който да заработи в достатъчно количество хора. Това се отразява и на организационните въпроси. Партиите обикновено представят партийни програми, обаче Троичното социално устройство не може да бъде сведено до няколко програмни точки, които да бъдат изпълнени; то изисква да бъде изживяно, да се превърне в импулс, който да бъде възприет от голям брой хора. Основната задача, която трябва да се реши за реализирането на импулса на Троичното социално устройство в практиката, е разплитането на кълбото, в което са се сплели духовно-културната, правната и икономическата сфера.

Икономическият живот се основава на индивидуалната инициатива и балансирането на интересите. Поради това тази сфера не бива да се контролира от държавата, а трябва да се основава на взаимни споразумения между икономическите субекти и на свободно формиране на цените. 

Правната сфера на политиката и върховенството на закона регулират социалното съжителство в съответствие с принципите на равенство и балансирана справедливост. Трябва да се осигури всеобщо, пряко участие на гражданите в политическия живот чрез демократични процедури на местно ниво, както и лесен достъп до правосъдие за всеки. 

Духовната сфера с нейните разнообразни подсфери трябва да получи свободата да не й се месят икономически или политически интереси. Тя не бива да се определя от икономически или властово-политически интереси, а трябва да запази свободата и независимостта си.

Други материали за Троичното социално устройство в блога:

- За възникването и историята на движението за ТСУ

https://anthroposophie.blog.bg/history/2019/03/12/100-godini-ot-obryshtenieto-na-rudolf-shtainer-kym-nemskiia-.1649067

https://anthroposophie.blog.bg/history/2020/06/18/kak-vyznikna-dvijenieto-za-troichno-socialno-ustroistvo.1715693

- Големият рестарт като противоположност на ТСУ

https://anthroposophie.blog.bg/history/2020/06/14/golemiiat-restart-na-kristalinkite.1715092

- Духовни същества, противодействащи на идеята за ТСУ

https://anthroposophie.blog.bg/history/2020/04/14/za-duhovnite-syshtestva-vyzdeistvashti-vyrhu-horata-na-zapad.1705694