Чувството беше невъобразимо. Той сякаш полетя с криле из космоса и можеше да докосне всичко, което поиска. Тялото му вибрираше силно и усещането бе, че хиляди експлозии на удоволствие преминават през него на нежни, замайващи вълни. Всичко това трая много кратко време, десетина, двадесет секунди и както бе дошло, така и си отиде. А Той, Той се чувстваше като изцеден, като плод, който бяха прекарали в сокоизтисквачка. Тя грациозно слезе от него, с видимо грееща физиономия и замечтано легна до Него, като се заслуша в свистящото му дишане, което беше на пресекулки. „Горкият, колко ли такива сеанса ще издържи?“- помисли си Тя. Предният беше здрав като бик и издържа почти 2 години, но енергията му не Ѝ беше особено вкусна, просто го използваше за да засища нарастналите нужди. Този обаче, имаше най-първокласната енергия за човек на Земята! Тя май се поувлече в чести срещи, които завършваха с бурен секс, но всъщност това беше целта Ѝ. Така тя се хранеше с енергията на своя партньор. Беше Сукуба! Същество на Мрака, излязло в древни времена от дълбините му. Сътворено от Древното Зло в най-тъмните Бездни! Всъщност, по-голямата част от енергията която Тя крадеше, отиваше за Него- Злото, само малка част Тя задържаше, колкото да я поддържа жива. „Дете на Мрака“, така я викаше нейният Баща. Всъщност Той беше и Баща и Майка. Името му беше Звяр. Легенди се носеха около Звяра и неговите Чеда. Но интересното в случая беше не нещо друго, а че Някога много отдавна Той беше Създаден от Нищото, както и Великият Източник и те двамата деляха Световете на Сътворението. Бяха на двата Му полюса. Сукубата беше добро дете на Мрака, ако въобще може да се употреби тази дума в случая, понеже служеше съвестно на своя Господар. Този път беше ударила десятката с мъжа до нея. Прекрасна енергия, бликаше от Него, но напоследък нещо издишаше. Това не беше учудващо, такива огромни количества енергия, нямаше как да бъдат възстановени за толкова кратко време, между зачестилите им срещи и той скоро щеше да умре, като другите, а Душата му щеше да се скита немила-недрага еони сред звездите, защото вече, беше Прокълната.
Всичко се развиваше прекрасно според Нейните планове, Тя беше си намерила нов мъж, заместник на настоящия и нямаше да остане „на сухо“, но нещата никога не са такива каквито изглеждат. За жалост нашата Сукуба беше попаднала в клопката на Маг на Светлината и Войн специалист в обезвреждането на твари на Мрака. В мигът, когато Тя предаде поредната порция енергия на своя Създател, Магът Удари. Мъжът сякаш избухна в Бяла Светлина, ей така от нищото и озари помещението с нея. Тази Светлина изхвърли Сукубата от тялото на жената, която Тя обитаваше и просто я изпепели. Еманацията от остатъчната енергия се завърна във Великия Източник за пречистване и реинтегриране. Така бяха устроени нещата, след което, Магът напусна тялото на мъжа и отиде на други мисии. В стаята останаха само прегърнатите мъж и жена, които не помнеха нищо освен, че много се обичаха и искаха да бъдат заедно, докато смъртта ги раздели, ... а дори и след това!
