-        Здравей Ице! Как си приятелю? Направи ли това, за което те помолих?

-        Естествено Марти, съмнявал ли си се някога в мен? Човекът, който ще ти помогне, е една много специална жена! Казва се „Богоподобна“! Е, това е преводът на тайното ѝ име. Всъщност името ѝ е Богомила, няма как да знаеш другото, то е скрито! Тя е твоят човек. Показах ѝ снимката и тя разбра веднага за какво става дума. Каза: „О, но това е Рептилия! Поредната, която ще трябва да премахнем от човек! Напоследък станаха прекалено много! Сякаш се събуждат, като по часовник, явно имат заложена времева програма.“- Та,… брат, обади ѝ се и действайте! Успех! Пуснах ти номера ѝ на е-се-мес!

             Богомила се оказа достолепна дама, малко над средна възраст, с уникални, живи очи, руса коса и смях, който, щом Мартин чу, знаеше, че може да ѝ се довери напълно. Смехът ѝ беше чист, неподправен,  като на малко дете, бълбукаше някъде отвътре и правеше така, че света да изглежда приказен. Тя стисна двете ръце на Мартин и го въведе в скромното си жилище. Младият мъж пристъпи в него, като в храм, поне такова беше усещането му. Седна на едно малко, но удобно диванче и погледна Богомила в очите.

-        Оо…, Брат! И то доста напреднал в еволюцията си!- Богомила не скриваше искреността си. - Как попадна на това „птиченце“ със „змийче“ в тялото?

            Мартин разказа всичко, даже и това, което мислеше да не споделя. Богомила само кимаше, без да го прекъсва, гледаше в очите му и сякаш четеше всичко в тях и извън тях. Накрая се усмихна и каза:

-        Да го извадим! Змийчето де! Имам десетки такива случаи напоследък. Някаква напаст е! Събуждат се точно сега, сякаш искат да ни превземат! Но ние няма да им се дадем! Само имай предвид, че е нужно да дадеш съгласието си за това, като неин „пламък близнак“, предполагам знаеш за какво говоря? – Мартин кимна и Ритуалът започна! Всичко продължи 2-3-4 часа, той загуби представа за времето и света в който бяха. Накрая Богомила усмихнато обяви, че всичко е минало успешно и предстоят от 3 до 6 месеца оздравителен и адаптационен период, тъй като душата на Милена е била изтикана в най- далечния ъгъл на съществото ѝ .

-         Бъди много внимателен и любящ с нея, тя има нужда само от това и да си близо във всеки един момент, духом, не само тялом! И Мартин, ако имаш желание идвай при мен всяка седмица, ще работим заедно и ще напредваме в нещата, за теб, за мен, за всички!- като каза това Богомила се разсмя отново с този бълбукащ, заразяващ смях, на дете, което е надхитрило родителите си. Скептичността на Мартин се изпари на мига и той се зарече да направи това, което Богомила искаше за него, за нея за всички…

/Следва/