Милена се сепна и постепенно очите ѝ, си възвърнаха нормалния, топло-кафяв цвят  с черни, кръгли зеници. Младият мъж възвърна самообладанието си, вече поуспокоен и си помисли, че нещо му се привижда. Мартин имаше „ясновидски“ способности, беше „сънуващ“- сънищата му се сбъдваха или предричаха нещо, но жената до него беше толкова…истинска! Може би му се е сторило, все пак.

      През нощта, той сънува странен сън. Любеше се с една прекрасна жена, която много приличаше на Милена, но изведнъж, жената се превърна в същество, което имаше люспи по тялото, кожата му беше зелена, а очите жълто-зелени с цепка, като при котките! Мартин искаше панически да избяга, но съществото му шепнеше: „Сега си само мой Любими! Ще бъде прекрасно, не се противи! Аз също съм твоя! Дай ми от твоята сила, аз ще ти дам от моята и ще бъде божествено!“ Младият мъж подскочи в леглото и се събуди, беше облян от студена пот и почти трепереше. Сърцето му блъскаше в ушите,  беше полудяло от необичайния сън!

       Още на същия ден той се свърза с няколко свои приятели и познати, които също като него „виждаха“ много неща. Някои от тях „виждаха“ енергиите, които излъчва тялото, във вид на избухващи светлинни цветове и протуберанси, други „виждаха“ човешкия организъм, като през цветен рентгенов апарат и много други неща! Мартин им показваше снимка на Милена и почти всички от тях казаха, независимо един от друг, че в тази жена се е настанило нещо чуждо, нещо змиевидно и необичайно! Мартин се прибра в къщи, седна на дивана в медитативна поза и отпрати гореща молба към всемира да му помогне в изясняването на този случай.

/Следва/