/Отглас- Визия от един ден в „Рая“/
Пътеката лъкатушеше покрай рекичката с кристално чиста вода, в която от време на време се стрелкаха малки рибки, жужаха жадни насекоми и се носеше мирис на папрат. Евера вървеше по нея с грациозна походка. Младото и гъвкаво тяло следваше извивките на терена, а смолисто черната и, дълга до кръста коса, се поклащаше в ритъма на нейната походка. На главата си носеше глинен съд с медовина, напитката на Боговете, която беше взела от стария Ахав, най-добрият майстор на медовина в околността. Медовината беше за нейния баща, който беше изпратил Евера, да я вземе, като в замяна беше дала на майстора една разкошна плетена кошница. Неимар, беше най- добрият кошничар в околността. Вървейки леко по пътеката, Евера усети нечий силен, натрапчив поглед, но не искаше да се обръща и да достави с това наслада на „досадника“, който я гледаше.
Ахарам беше на път вече четиридесет дни и се движеше бавно, но уверено. Неговите пътувания между поселищата бяха пословични. Той беше човека – свръзка, между десетки от тях в една доста голяма област. Предаваше вести и дребни неща между хората от различни поселища. Беше нещо като пощенски служител и куриер в едно, въпреки, че по това време нямаше думи за това което правеше. Вършеше работата си само срещу малко храна, вода и понякога медовина и разбира се благодарността, която получаваше от хората за усилията си. Винаги усмихнат и със закачливи думи, той успяваше да разтопи сърцата на хората, които се надпреварваха да дадат своите заявки до близки и роднини в съседни поселища. В този, така прекрасен, слънчев ден, птиците се надпреварваха да изпеят най- добрата си песен в прослава на Негово Величество Живота, Ахарам вървеше по пътеката, извиваща се около малка рекичка на поредното поселище, когато Я видя! Тя беше олицетворение на Богиня! Походката и бе като на котките с големите очи. В миг той потръпна и не можеше да откъсне очите си от Нея! „Тя е“- пробягна в ума му. „За Бога Ахи, какво си въобразяваш“ – упрекна се той, но продължи да следва красивото момиче. Не след дълго го настигна и с нескрито възхищение промълви:
- Небесна, как е името ти и какво мога да направя за Теб?!
Евера се смути от директния подход на непознатия за нея млад мъж и спря своя ход. Обърна се и го погледна в очите. За малко не изпусна съда с медовина. Сякаш хиляди слънца се вляха в нейното същество и то запя с най- прекрасната песен, на която беше способно!“ Той е“- каза си тя, след което отвърна:
- Можеш да ми помогнеш с този тежък съд с медовина- Евера подаде глинената делва на Ахарам- Казвам се Евера, викат ми Ева!
- Аз съм Ахарам, викат ми Адам!- след което пое делвата и двамата продължиха заедно по пътя си…
Преди да напусне света на „сенките“ Евера, която току що бе загубила своя Любим Ахарам, от върха на Кулата „център“, най-високата точка на Атлантида, излъчи Последния Импулс, с който активира процедурата по унищожението на Великата Империя, живяла десетки хилядолетия в разцвет и благодат! Огромният континент потрепери зловещо и започна да потъва!
